ШУМЕНСКИ   УНИВЕРСИТЕТ

‘’ЕПОСКОП   КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ’’

Р

Е

Ф

Е

Р

А

Т

по

Училищна психология

На тема:

Мотовиране на субекта на 

образователната система

 ИЗГОТВИЛ:                                                        ПРОВЕРИЛ: 

   Надежда Станчева                                     доц. Стойко  Иванов
         Фак.№105
Психология III курс

МОТИВАЦИЯТА - ДВИЖЕЩА СИЛА НА СТРАТЕГИЯТА НА УЧЕНЕ

     Мотивите са "подбуди на дейността на човека, онова, заради което тя се 
извършва"   .   Ролята   на   мотиви   могат   да   изпълняват   "потребностите   и 
интересите, влеченията и емоциите, нагласите и идеалите". Очевидно е, че 
успехът   на   обучението   до   голяма   степен   зависи   от   мотивацията   на 
учениците.   Мотивацията   се   разглежда   като   "основна   категория   в 
съвременната

психология".

     Най-силно   влияние   върху   мотивите   оказват   емоциите. 
     Мотивационната сфера има своето дълго еволюционно развитие. При 
животните тя е свързана с удовлетворяване на биологичните потребности и 
поддържане на хомеостазата, т.е. на постоянството на вътрешната среда. 
При тях тя също е движеща сила на поведението. Ако животното не е 
приемало дълго време храна, то у него се предизвиква търсещо поведение. 
Следователно   при   животните   мотивацията   се   дължи   на   отклонение   от 
нормата,   което   предизвиква   компенсаторна   реакция   в   поведението   за 
противопоставяне   на   промяната   и   за   поддържане   на   хомеостазата. 
Отклонението   в   хомеостазата   предизвиква   неприятни   или   приятни 
усещания,

които

регулират

поведението.

Най-важната 

основана 

мотивацията

     Подбудите   на   човешкото   поведението   най-често   са   емоциите.   Не   е 
тайна, че обикновено действаме импулсивно и вземаме решения въз основа 
на   нашите   чувства.   Действията,   които   са   свързани   с   емоционалното 
"събуждане"   и   с   изразяването   на   това   състояние   пред   другите,   не   са 
напълно   ясни.   Преживяванията   обаче   се   означават   като   положителни   и 
отрицателни. Преживяването на чувствата в някои хора е много силно, по-
силно от възможностите им да се справят с тях. Може да се каже, че много 
силните   чувства   могат   да   играят   ролята   на   стресов   фактор   и   да 
предизвикват   опасни   промени   в   тялото.   Силните   отрицателни   емоции 
отслабват защитните сили на организма и са причина за много болести.
     Емоциите   обаче   не   са   откъснати   от   мислите.   Самите   те   пораждат 
определени мисли и на свой ред се пораждат от мисли. Следователно, ако 
се   научим   да   управляваме   мислите   си,   ще   се   научим   да   управляваме 
чувствата си.

Жизнените планове и идеали са състоянието на психически комфорт, 

към който всеки човек се стреми. Когато те са твърде непостижими или 
обществото   не   създава   условия   за   постигането   им,   настъпва   стрес   или 
фрустрация.

Защо   емоциите   са   най-доброто   подкрепление   на   ученето?

       Поведение, което извежда организма от опасност, и чиито резултати са 
съпроводени с положителни чувства, обикновено се повтаря. Емоциите са 
ключови   за   възприятието   и   разбирането:   отнасяме   се   с   внимание   към 
онова,   което   е   значимо,   но   значимостта   се   определя   от   емоциите.
     Всички   емоционални   преживявания   са   свързани   с   резки   промени   в 
нервната система. Ние, разбира се, сме винаги в емоционално състояние. 
Някои   стимули   предизвикват   силни   емоционални   реакции.   Но   при 
определени състояния всеки стимул може да предизвиква силни емоции. 
Например   безобидното   тракане   на   часовника   или   скърцане   на   вратата 
може да се преживява като катастрофа, ако е свързано със земетресение 
или   с   нападение   на   крадци,   или   с   неприятно   изпитване   и   т.н.
     Ситуацията днес е свързана с много отрицателни емоции и психиката на 
човека   се   претоварва.   За   много   от   факторите,   които   предизвикват 
отрицателни емоции, просто можем да се  опитаме да  не реагираме. Ясно 
е    обаче,    че    емоционалните    аспекти    на    мотивацията   са   твърде 
съществена

страна

на

успешното

учене.

Как чрез отношението към природата да мотивираме ученето?

Средата ни на живот започва от нашия дом и се простира до Космоса. 

Природата   е   неразделна   част   от   него   и   от   нас.   Ние   сме   също   част   от 
природата. Не можем да съществуваме без да разбираме околната среда, с 
която непрекъснато си взаимодействаме. 

 Примерни въпроси към учениците. С какво ви привлича природата?

     • Имате ли си домашен любимец? Успокоявате ли се, когато играете с 
него?    Грижите   ли   се   за   храненето,   почистването,   разходката   му?
     • Отглеждате ли цветни растения? Кои цветни растения отглеждате? С 
каква цел ги отглеждате? Доставят ли ви радост? Колко чувствителни са 
растенията към средата! Не можете да си представите колко интересно е 
общуването

с

тях!

     •   Доставя   ли   ви   удоволствие   наблюдаването   на   природата,   живият 
контакт   с   нея?   Облагородява   ли   ви   чистият   въздух?   Успокоява   ли   ви 
шумоленето   на   листата,   пеенето   на   птиците,   жужукането   на   пчелите?
     • Вдъхновява ли ви красотата и хармонията в природата? Обичате ли да 
гледате   звездите,   да   се   радвате   на   небесната   дъга,   на   бялата   снежна 
покривка,

да

танцувате

под

дъжда?

     •   Искате   ли   да   разберете   загадките   на   природата?   Как   се   развива 
природата?   Защо   някои   живи   същества   вече   не   се   срещат?
     • Отговорете си на въпроса: "С какво ви облагородява природата?" - 
духовно,   психически,   интелектуално,   нравствено,   физически,   социално?
     •   Нуждае   ли   се   природата   от   вашата   закрила?   Природата   е   нашето 
безценно   богатство.   Ще   можем   ли   да   я   защитим   от   алчността,   от