Съдържание:

I. Увод

II. Изложение

1.Централна банка, функции и място в банковата система.

    2. Роля на Централната банка в условията на паричен съвет
    3. Особености на паричния съвет

    4.Инструменти на паричната политика на Централната 
Банка

    5. Моделът на паричен съвет в България
    6. Инструменти на паричната политика на БНБ при паричен съвет.
          6.1. Минимални задължителни резерви на банките при БНБ
          6.2. Размер на МЗР
    7. БНБ -  кредитор от последна инстанция
    8Лихвена политика на БНБ
         8.1.Валутна политика на БНБ при паричен съвет

III. Заключение

Библиография:

Използвани съкръщения:

БНБ

 – Българска народна банка

ДЦК 

– Държавни ценни книжа

ЕС

 – Европейски съюз

ЕСЦБ

 – Европейска система на централни банки

ЕЦБ

 – Европейска централна банка

МВФ

 – Международен валутен фонд

МЗР

 – Минимални задължителни резерви

МФ

 – Министерство на финансите

НЦБ

 – Национални централни банки

ОЛП

 – Основен лихвен процент

ПС

 – Паричен съвет

СПТ

 – Специални права на тираж

ТБ

 – Търговска банка

ЦБ

 – Централна банка

I. Увод

Паричната политика най-общо представлява политика по отношение 

на количеството пари в икономиката, лихвения процент и валутния курс. 
Тя обикновено се разработва и провежда от централната банка на дадена 
държава на макроравнище в съответствие с икономическата конюнктура.

Основна   цел   на   провежданата   от   всяка   централна   банка   парична 

политика   е   да   се   поддържа   вътрешна   и   външна   стабилност   на 
националната   парична   единица.   За   постигането   на   тази   цел     всяка 
централна   банка   използва   най-различни   инструменти   на   паричната 
политика.

В исторически план общо около 70 страни са преминали през режим 

на паричен съвет за различни периоди, като за всяка страна този режим се 
отличава с определени особености.

II. Изложение

1.Централна банка, функции и място в банковата система.

Развитието на парично кредитните сделки утвърждава централните 

банки   като   важни   органи   за   провеждане   на   национална   стопанска 
политика.   Във   всяка   страна   дейността   на   ЦБ   се   базира   на   създаденото 
икономическо   законодателство.   То   регламентира   техните   права, 
задължения и икономическа отговорност пред обществото за провеждане 
на парично-кредитно регулиране и за циркулация на паричната маса, за 
ефективността   на   инвестициите,   за   динамиката   на   доходите,   процесите 
които се осъществяват на паричните и капиталови пазари.

ЦБ е банка на банките, тя е единствен емисионен институт, който 

носи пряка отговорност за състоянито на паричното обръщение в страната. 
ЦБ   е   банка   на   държавата,   тъй   като   осъществява   нейната   икономическа 
политика в парично кредитната сфера.

В   страните   с   развита   пазарна   икономика   ЦБ   е   независима   от 

правителството и отговаря пряка пред парламента. Държавата е клиент на 

ЦБ.   Последната   отпуска   на   правителството,   купува   и   продава   ДЦК   на 
фондовата   борса,   управлява   валутните   курсове   и   златните   резерви   на 
държавата и др.

ЦБ стимулира кредитната дейност на търговските банки. Заемите на 

търговските банки оказват въздействие на паричната маса. ЦБ разполага с 
инструментариум   за   икономическо   въздействие   върху   обслужваните 
банки. БНБ е учреждение което притежава изключителна компетентност в 
управлението на паричните и кредитни потоци в страната, тя е емисионен 
център и създава и реализира национална парична и кредитна политика. 
Според   новия   статут,   БНБ   е   независима   от   правителството,   носи 
отговорност   и   се   отчита   за   дейността   пред   народното   събрание, 
осъществява   цялостно   управление   на   търговските   банки   и   другите 
спестовно-кредитни   институции.   Тя   е   в   постоянни   контакти   с 
правителството.   Като   национална   банка   БНБ   определя   разрешителните 
условия   и   границите   на   валутния   капитал,   търговията,   операциите   със 
злато и чуждестранна валута. Банката обявява ежедневно курса на лева 
спрямо водещите валути, което служи като основа на конкретните валутни 
курсове - купува и продава на ТБ за счетоводно пресмятане и регистриране 
на   стопанските   процеси.   Основните   валутни   курсове   са   огледало   на 
платежния баланс, който съставя националната банка. В компетенцията на 
банките влизат операциите с ДЦК. Държавата може да получава от БНБ 
заеми със срок на изплащане до края на календарната година. БНБ има 
право да осъществява сделки с чуждестранни организации, комисионерски 
сделки, заеми на банки срещу залог на злато, ценни книжа и валута. БНБ се 
управлява от управителен съвет - 1 управител, 3-ма подуправители, 5-ма 
ръководители на управления със статут на директори, както и пленарен 
съвет.   Най-главната   цел   на   ЦБ   е   да   контролира   резервите,   да   регулира 
паричното предлагане и лихвения процент.

2. Роля на Централната банка в условията на паричен съвет

На пръв поглед централната банка изглежда основният “губещ” от 

въвеждането на паричен съвет. Паричният суверенитет се измества навън. 

Възможностите за маневриране от страна на централната банка са силно 

ограничени.   Тя   губи   контрол   върху   паричната   база    вътрешните 

компоненти на паричната емисия, регулирани преди това от нея, изчезват. 

Паричното предлагане се определя от пазарите и от автономните решения 

на   стопанските   субекти,   като   се   закотвя   с   фиксирането   на   валутния 

курс.Управлението   на   краткосрочната   ликвидност    контролът   върху 

колебанията на лихвените проценти, интервенциите на валутните пазари и 

операциите на открития пазар  се прекратява. Централната банка е строго 

ограничена във функциите си на кредитор от последна инстанция.

Но какво реално губи централната банка при паричен съвет?

Теоретично   БНБ   имаше   пълна   “автономност”   при   режима   на 

плаващ валутен курс през периода 1991- 1996 г. Под натиска на различните 

правителства и на други сили обаче тя на практика не се оказа в състояние 

да   управлява   разумно   и  целесъобразно   предоставените   иє   инструменти. 

Силната иє зависимост се проявява в две посоки: отвън централната банка 

е   ограничена   от   недостатъчните   си   резерви;   отвътре   тя   приема   да 

монетизираявно   или   скрито   държавния   дефицит.   “Терминалната” 

финансова   криза   създава   през   януари    февруари   1997   г.   почти 

хиперинфлационна   среда.   В   този   контекст   стопанските   субекти   

включително   централната   банка    нямат   никаква   реална   възможност   за 

самостоятелни решения. Паричният съвет е съзнателно направен избор и 

само ограничаване функциите на БНБ..

1

Централната   банка   е   преустроена   в   институция, 

подчиняваща се на прости правила. Възможността иє да маневрира е 

ограничена, но в същото време се намалява и рискът от възможни 

неравновесия, породени от противоречиви решения.

2

Централната   банка   е   изцяло   откъсната   от   държавния 

бюджет,   тъй   като   е   изключена   възможността   за   финансиране   на 

фискалните дефицити.

3

Новият   статут   на   БНБ   и   предоставя   значително   по-

високи отговорности за надзор и контрол. Почти всички надзорни 

наредби са изменени в посока към по-голяма прецизност и затягане.

4

Отговорностите   на   централната   банка   по   управлението 

на   валутния   резерв   се   увеличиха.   Активите   на   паричния   съвет 

(управление “Емисионно” на БНБ) се инвестират в съответствие със 

строги   правила   с   цел   постигане   на   пълна   сигурност,   висока 

ликвидност и добра възвръщаемост.

Може би единствената .загуба. на централната банка касае нейните 

тесни   институционални   интереси.   Тя   е   поставена   в   условия   на   строги 

бюджетни   ограничения,   защото   се   лишава   от   приходите   си   от 

инфлационния данък и се ограничава до част от тези на чуждестранните си 

активи. В същото време обаче БНБ печели прозрачност и ликвидност. С 

въвеждането   на   паричния   съветсметките   иє   са   “изчистени”,   като   се 

премина към нова, много по-прозрачна форма на представяне на активите 

и пасивите. Активите на паричния съвет задължително трябва да са във 

висо коликвидна форма, а валутният резерв да е стриктно и еднозначно 

дефиниран. Управлението на активите следва да е дори по-консервативно 

и предпазливо от това на класическата централнабанка.

Остатъчна област, в която централната банка може да влияе пряко 

или косвено, е ликвидността на търговските банки.

Съгласно   приетият   закон   БНБ   запазва   правото   си   да   променя 

процента на задължителните минимални резерви. На практика това може 

да става след консултации с МВФ, като използването на този инструмент 

се ограничава само за случаите на съществени промени във финансовата 

ситуация.   Но   възприетата   от   април   1998   г.   схема   за   регулиране   на 

задължителните   минимални   резерви   позволява   значително   по-голяма 

гъвкавост в ежедневното управление на резервите на търговските банки.

Що   се   отнася   до   управлението   на   чуждестранните   активи   на 

търговските банки, БНБ изключи резервната валута (германската марка) от 

откритите   им   валутни   позиции.  В   съответствие   с   основния   принцип  на 

паричния съвет обмяната на левове и германки марки се счита за напълно 

безрискова. Този подход позволи на търговските банки да инвестират в 

чужбина в активи, деноминирани в германски марки, и да управляват по-

ефективно   ликвидността   си,   при   положение   че   възможностите   за 

инвестиране в българската икономика са ограничени.

В   условията   на   паричен   съвет   главната   отговорност   за   общото 

състояние на ликвидността в икономиката преминава от централната банка 

към Министерството на финансите. Фискалното равновесие има решаващо 

значение за стабилността на паричния съвет. Въпреки че балансираният 

бюджет не е conditiо sine qua non, силно препоръчително е да се провежда 

умерена   и   разумна   фискална   политика.   Трайното   нарушаване   на 

фискалната   стабилност   неизбежно   би   подкопало   финансовите   устои   на 

системата. Преструктурирането на фискалния сектор в България до голяма 

степен   е   резултат   от   спонтанното   преструктуриране   на   финансовите 

потоци.   Това   положително   развитие   е   подкрепено   и   затвърдено   от 

целенасочено   предпазлива   фискална   политика,   като   значителният 

първичен   излишък   се   използваше   предимно   за   съживяване   на   дълго 

ограничаваните текущи разходи и за някои инвестиционни разходи.

Законът   за   Българската   народна   банка,   приет   през   юли   1997   г., 

регламентира дейността на централната банка и паричната политика, като 

въвежда системата на паричен съвет. 

Законът за Българската народна банка (Чл. 2) определя основната 

цел на централната банка така: "Основна задача на Българската народна 

банка   е   да   въздейства   за   поддържане   стабилността   на   националната 

парична   единица   чрез   провеждане   на   парична   и   кредитна   политика, 

предвидени   в   този   закон…".   Поддържането   на   стабилността   на 

националната валута има за резултат стабилност на цените. 

Законът за Българската народна банка гарантира, че централната 

банка   няма   да   търси   или   да   приема   инструкции   от   страна   на 

правителството   или   друга   държавна   институция,   когато   упражнява 

правомощията   си   и   изпълнява   задачите   и   задълженията   си,   които   й   са 

вменени по силата на този закон. Законът укрепва независимостта на БНБ 

и чрез постановката, че централната банка се отчита за дейността си пред 

Народното събрание.

Законът изрично забранява на централната банка да отпуска заеми 

на държавата или на държавни институции, освен кредити срещу покупка 

на  специални права на тираж (СПТ) от Международния валутен фонд при 

строго   дефинирани   от   закона   условия.   Освен   това,   Законът   за   БНБ   не 

съдържа разпоредба, която предоставя права за привилегирован достъп на 

правителството,   регионални,   местни   или   други   публични   институции   и 

органи, създадени според публичното право, или на публични предприятия 

до финансовите институции.. 

Измененията  в Закона за банките, влезли в сила от юли 1999 г., 

подобряват   банковия   надзор,   като   допълват   законодателството   по 

отношение на процедурите по банкова несъстоятелност   и на обхвата от 

възможни мерки на надзора. В резултат на това се повишава ефикасността 

на   банковия   надзор,   повишава   се   степента   на   защита   интересите   на 

вложителите и стабилността на банковата система като цяло.

Значителен прогрес е постигнат по отношение хармонизирането на 

законодателството   в   областта   на   свободното   движение   на   капитали. 

Валутният   закон,   който   влезе   в   сила   през   януари   2000   г.,   значително 

либерализира   движението   на   капитали,   като   в   същото   време   осигурява 

ефективна система за отчитане на капиталовите потоци. 

Политическият избор за запазване на паричния съвет до влизане в 

Еврозоната   предопределя   решаването   на   множество   стратегически 

въпроси за икономическата (вкл. паричната) политика и вътрешните цели 

на БНБ. Неговите ясни правила не отменят необходимостта институцията 

да се подготви за участие в изготвянето и провеждането на общата парична 

политика след присъединяването към Еврозоната. За целта се осигурява:

1

подготовка на персонала за участие в процеса по изготвяне на