СА „Д. А. Ценов” Свищов
АКАДЕМИЧНО ЗАДАНИЕ
Тема:Документиране и доказване в
данъчния контролен процес
Изготвил: Проверил:
Незабравка Емилова Цветанова доц.др Емилиян Тананеев
студент III курс , фак.№084123
спец.СФК , ЗО
Етапи и способи на данъчноосигурителни контрол
Етапите, през които данъчноосигурителния контрол са 4 :
подготовка – в нега се конкретизират целите и задачите, въз основа на
които се подбират найподходящите начини за контрол. Провежда се
инструктаж с органите по приходите;
контролна дейност – фиксират се сроковете за изпълнение на отделните
проверки. Извършват се анализи, изследвания, инвентаризации, документални
проверки, разговори със съответни лица и др.;
приключване – съставят се определените от законодателя документи.
Основните изисквания при документирането се свеждат до тяхното вярно и
навременно изготвяне и да отговарят на определени нормативни условия;
реализация – последния етап е ангажиран с реализацията на резултатите
от осъщественото въздействие. При установени данъчни и осигурителни
нарушения и укрития, се търсят предвидените от законодателя отговорности.
За да се постигнат определени резултати в данъчноосигурителния
контрол, практиката е наложила употребата на различни способи :
писмени обяснения – по искане на органа по приходите, проверяваното
или ревизираното лице, или лицата, които ги представляват, са длъжни да
дадат писмени обяснения. Това са сведения, относно фактите и
обстоятелствата, които имат значение за съответното производство;
експертиза – прилага се, когато е необходимо да се изяснят определени
важни обстоятелства в данъчноосигурителния процес.когато заключението не
е достатъчно пълно се възлага допълнителна експертиза на друг експерт.
инвентаризация – с нея може да се фиксира фактическия остатък от
парични средства, материални ценности, състоянието на разчетите и тяхното
съответствие със счетоводните данни за определен период. Провежда се на
място в обектите.
логически анализ – същността му се състои в търсене и доказване на
обективността във взаимовръзката “приходиразходи”. Налага се при
определяне на точния размер на облагаемата величина.
насрещна проверка – прилага се, когато е необходимо потвърждаване
реалността на данните в различните първични документи, отчети, счетоводни
регистри и др. Използват се при съмнения или при явно подправяне на
документите и регистрите.
сравненията – съпоставка на фактическите размери на направените и
отчетените разходи с нормативно допустимите. С тях се преценява
реалността, оптималността и динамиката на направените разходи за определен
период от време.
наблюденията – прилагат се за общо или поелементно изучаване на
данъчните и осигурителните процеси.
документална проверка – проверяват се документите, отразяващи
извършването на стопански операции от контролирания обект. Бива
нормативна, формална, фактическа, пълна, частична, верижна, кръстосана,
насрещна.
Същност и документиране на проверките
Проверката е едно от средствата за осъществяване на данъчно
осигурителен контрол. Тя представлява сложна съвкупност от специфични
действия на органите по приходите, относно спазването на действащото в
момента законодателство. Проверката дава възможност да се изяснят и
установят определени факти и обстоятелства, които са от значение за
данъчните плащания и задължителни осигурително вноски. То не е основание за
установяване размера на данъците и задължителните осигурителни вноски.
Дейността на проверяващите органи, основно се свежда до преки
въздействия на мястото в обектите. Това включва следните мероприятия :
рутинни проверки за установяване степента на спазване на действащото
данъчно и осигурително законодателство и фиксиране на установените
нарушения; проверка достоверността на вече декларирани факти и
обстоятелства във връзка внасянето на данъците и осигурителните вноски;
първоначално посещение на новооткрит обект; проверка на място на
електронните касови апарати; документиране на констатираните нарушения;
запечатване на обекта при административно наказание и др.
Проверките могат да се систематизират, съобразно конкретно определените
обекти за въздействие, в следната последователност :
проверка по делегация – въздействието се осъществява при конкретно
възникнала необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с
дейността на данъчния субект.
проверка за установяване на нарушенията – това е въздействие за
констатиране на факти и обстоятелства, свързани със спазването на данъчното
и осигурително законодателство.
проверка за прихващане и връщане на данъци и осигуровки.
проверка за регистрацията по Закона за ДДС и Закона за акциза.
проверка за възстановяване на ДДС и акциз.
проверка на основанията за прилагане на Спогодбата за избягване на
двойното данъчно облагане – инициативата е на задълженото лице, което
отправя писмено искане за това.
насрещна проверка – установяват се факти и обстоятелства, които имат
значение за данъчното облагане и начислените задължителни осигуровки на
данъчния субект, но в пряка или косвена връзка с дейността на друго
задължено лице.
Резултатите от осъществената проверка се систематизират в протокол.
Съставя се в писмена форма и съдържа : номер и дата на съставянето му; името
и длъжността на органа, който го е съставил, и на органите, които са извършили
действията; имената, адресите и качеството на лицата, които не са органи по
приходите и са участвали или присъствали при извършване на действията;
индивидуализиращите данни на проверяваното лице; дата и място на
действията; времето, когато са започнали и завършили действията;
извършените действия; установените факти и обстоятелства; събраните
доказателства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива;
пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват действията, ако е
допустимо. Всички протоколи, които са съставени съгласно нормативно
определените изисквания, са доказателствено средство. Констатациите в
протокола, в случай че съдържат доказуеми данни за нарушение, са основание
за издаване на акт за извършено нарушение.
Същност, организация и документиране на ревизиите
Ревизията е специфична форма за последващ контрол. Тя е сложна
съвкупност от регламентирани действия на органите по приходите. Основната
цел е да се установят дължимите данъци и задължителни осигурителни вноски
на ревизираното лице. Принципно погледнато ревизията протича по следната
схема:
ПР=О О*Д=ДЗ
П приходи от дейността; Р действително направени разходи; О облагаема
величина или данъчна основа; Д данъчна ставка; ДС – дължими данъци.
Организацията на ревизията е продължителен във времето процес, който се
подразделя на отделни етапи. С известна степен на условност, основните етапи
могат да се обособят на : планиране; подготовка; откриване; пряка ревизионна
дейност и приключване.
Планирането следва предварително определена технологическа
последователност. Това е предпоставка за постигане на определен ефект на
въздействие. В този етап се подсигуряват всички необходими ресурси. След
като плана е приет се разпределят ревизиращите органи по обекти.
Подготовка – при нея органите по приходите внимателно се запознават
индиректно с обекта, който ще ревизират. Ако се наложи събират и
допълнителна информация. Подготовката завършва с изготвяне на работен
план, който да бъде обвързан с календарен график. Фиксират се сроковете за
изпълнението на ревизиите.
Откриване – началото на ревизията се поставя с връчването на заповедта за
нейното възлагане и от легитимиране на органите по приходите. Следват
съответни проучвания на място в обекта. На базата на направените основни
констатации, могат да се дадат и пообщи заключения за правилността на
начисляване на данъците и задължителните осигурителни вноски.