Програмиране на алгоритми за обработка на масив

Масивът  е  вътрешна,  статична  структура   от еднотипни   данни,   последователно 

разположени   в   паметта   и   притежаващи   общо   име.   Всяка   отделна   данна   се   нарича 
елемент на масива и се характеризира с име, тип на масива (базов тип) и индекс.

Името на масива е аналогично на име на променлива, т.е. валиден идентификатор. 

Всеки елемент на масива може да приема различни стойности от базовия тип на масива 
и да участва в участва в операции допустими за този тип. Към него се обръщаме като 
укажем името на масива и в [ ] неговия индекс. Индексът  определя местоположението 
на елемента сред останалите елементи от списъка спрямо началото. Индекс на елемент 
на масив може да бъде целочислена константа, целочислена променлива или израз с 
целочислена стойност. В С първият елемент на масив винаги има индекс 0. 
Дефиниция на масив:

<тип> <име на масив> [ размер]

Памет   за   статично   декларираните   масиви   се   заделя   по   време   на   компилация, 

затова   техните   размери   трябва   да   са   константи   или   константни   изрази.  Заделената 
памет е равна на:

Sizeof 

(

<тип>

)*

 размер

Не се прави проверка за достигане на границите на заделената за  масива памет – 

може   да   се   излезе   след   последния   елемент   без   да   се   изведе   съобщение   за 
грешка..Опитът   да   се   работи   с   несъществуващи   елементи   може   да   доведе   до 
катастрофални последици, които освен неверни резултати могат да предизвикат срив.

Елементите на масива получават стойности (инициализиране) по следните начини:

1. При дефинирането на масива – след дефиницията се поставя = (операция за 

присвояване) и между {} се задават началните стойности на елементите на 
масива, разделени със запетая.

int x [ 4 ] = { 2 , 5 , -3 , 8 }      

         масив с 4 елемента цели числа

float y [ ] = { 3.05 , - 4.2 , - 3 }

        броят на елементите не е зададен явно

2. Чрез явно инициализиране на всеки елемент на масива - с помощта на 

стандартни функции за въвеждане на данни или стойности получени от 
изчисления.

Следователно, структурата  от данни  

масив

  е вътрешна,  статична структура  от 

еднотипни   данни,   която   се   асоциира   с   едно   име,   един   начален   адрес,   един   тип   и 
множество   от   подредени   и   номерирани   елементи   с   техните   стойности.   Достъп   до 
елемент на масива се получава чрез името на масива и индекса на съответния елемент.

Когато   елементите   на   масива   имат   само   един   индекс,   казваме   че   масивът   е 

едномерен.

Пример1.

 Да се въведат стойностите на едномерен масив 

А

 с 10 елемента и после 

елементите му да се присвоят на масив 

В

#include<stdio.h>
#include<conio.h>
void main()
{

int a[10],b[10];
int i;

for(i=0;i<=10;i++) {printf("a[%d]=",i+1);scanf("%d",&a[i]);}
for(i=0;i<10;i++) b[i]=a[i];
for(i=0;i<10;i++) printf("\nb[%d]=%d",i,b[i]);