Реконфигуриращи производствени системи

Всеобщо признато е, че традиционните производствени системи, в които не се помества 
конкуренцията на пазара не са ефективни. Голям ресурс е отпуснат за изследователска дейност на 
търсене на нови производствени системи. Въпреки това в много от новите подходи липсва единен 
глобален поглед върху производството. През ХХI век изискванията от пазара са с много големи 
очаквания и перспективи за промени. Потребителите вече изискват продукти, които да отговарят 
на техните специфични, но и постоянно променящи се потребности.

С цел да се поддържа конкурентоспособността на динамичните пазари, производствените 
организации следва да предоставят достатъчна гъвкавост, за да се произвежда различни продукти 
на същата система. По този начин, усъвършенствани системи за производство трябва да обмислят 
икономическите както и инженерните аспекти, в противен случай те не могат да получат разумен 
дял на конкурентният пазар – оправдавайки своите инвестиции. Реконфигуриращи производствени 
системи са предназначени за бързо производство на различни продуктови фамилии в най-кратък 
срок и най-ниска цена, без да се жертва качеството. 

Реконфигуриращи производствени системи (РПС) са изобретени през 1999 г. в центъра за 
Инженерни изследвания за реконфигуриращи системи на Техническият Университет на Мичиган. 
Основната цел на РПС се обобщава от изявлението – „Точен капацитет и функционалност, точно 
когато е необходимо“.

В текущата ситуация на производственият цикъл характеризиран в множество предизвикателства и 
промени, инструментите изработени в съответствие на принципите на пр. Корен за РПС, вече са 
направили пробив във фабриките, подобрявайки техните производителност и качество. РПС са 
предназначени за бързо производство на различни продуктови фамилии в най-кратък срок и най-
ниска цена, без да се жертва качеството. 

Пред история на РПС

Преди въвеждането на Цифровото управление на машините в производството, са използвани 
специализирани машини и контролери. По това време най-металообработващите машини и 
контролери са чисто механични или електромеханични системи. Основен проблем на тези системи 
е, че са пригодени индивидуално за всяка машина, инструмент или контролер за специален детайл. 
В резултат функцията на специалният контролер не може да бъде променен или модернизиран без 
особено голям проблем. Като при промяна на изискванията от клиента се е налагало да се заменят 
цели машини или системи. За да се решат тези проблеми се изобретява и внедрява Цифрово-
програмното управление, и еволюирането в CNC с Компютърно спомагателен дизайн (CAD) и 
Компютърно автоматизирано производство (CAM) системи, тези системи станали ядро на 
технологиите в Гъвкавите производствени системи. Производителите на тези системи може да 
направи промени в управлението на своите контролери, като това прави техните системи 
несъвместими с други контролери. Това създава пречка в подобряването на инструментите на 
системата и персонализираните функции. Тези проблеми са на лице, и в световен мащаб се 
зараждат усилия в индустрията и много изследователски институции – за нова архитектура за