

Предназначение на охладителната система 



Изисквания към охладителната система



 Видове охладителни системи 



Охлаждащи течности 



Сравнение на въздушна и течностна 

охладителни системи 

Предназначение на охладителната 

система

Охладителната система е предназначена да:
1.

осигури нормална работна температура на 
работния процес;

2.

отнеме топлина от частите на двигателя, 
така че те да не се деформират;

3.

не позволява прегряване на маслото.

Изисквания към охладителната 

система

1.

ремонтопригодност;

2.

да дава възможност за бързо достигане на 

оптимална работна температура;

3.

да поддържа температурата на 

охладителната течност в определени 

граници;

4.

сигурна и проста конструкция, както 

надеждност и дълготрайност. 

Видове охладителни системи

Охладителните системи се различават в 

зависимост от използвания охлаждащ флуид. 

Двата основни вида са въздушна и течностна 

охладителни системи.

Охлаждащи течности

Антифриз е течност, която замръзва при ниски 

температури и се използва за охлаждане в 

двигатели с вътрешно горене. В качеството 

на антифриз се използва смес от 

етиленгликол, пропиленгликол, глицерин, 

алкохол и някои други съставки, примесени с 

вода. Целта на антифриза е да предотврати 

фаталното за двигателя замръзване на 

течността в охладителната система при 

ниски температури.До 1930 година метанолът 

се използва като антифриз. След 1980 година е 

разработена нова технология, която не 

включва вода. Антифризът е смъртоносен 

дори в малки количества. 

Сравнение на въздушна и течностна 

охладителни системи 

Основната разлика между двете системи е 

използваният флуид. При въздушната 

охладителна система той е въздухът от 

околната среда, а при течностната – вода или 

антифриз. Двигателите с въздушно охлаждане 

са по-компактни и по-бързо достигат 

работната си температура, което значително 

намалява износването, докато двигателите с 

течностно охлаждане по-трудно достигат 

работна температура, защото течността 

също трябва да се загрее

 .

Течностното охлаждане по-лесно осигурява 

добро охлаждане на най-натоварените части на 

двигателя, докато при въздушното охлаждане 

това се постига по-трудно. Въздушните 

двигатели са по-шумни, защото липсва 

течността, която е добър звукоизолатор. В 

съвременните двигатели се използва предимно 

течностно охлаждане, поради по-надеждната 

му работа .



Устройство на въздушна охладителна система



Устройство на течностна охладителна система



Устройство на воден радиатор



Устройство на водна помпа



Устройство на вентилатор



Устройство на термостат

Устройство на въздушна охладителна 

система

Въздушното охлаждане може да бъде свободно и 

принудено. При принуденото въздуха се подава 

към цилиндрите посредством радиатор. За да 

се осигури плътно преминаване на въздуха 

покрай оребрените части на главата и 

цилиндрите, потокът се направлява от 

подходящо оформен кожух. Около цилиндрите 

се поставят рефлектиращи (насочващи) 

пластини. По този начин се постига 

равномерно разпределение на въздуха към 

всички цилиндри. 

Отвеждането на топлината от нагретите части 

на двигателя се улеснява, ако те са изработени 

от материал с по-голямо топлоотдаване. 

Такива са алуминиевите сплави, които освен 

това са тънколивки и поради това от тях по-

лесно се отливат сложни по форма детайли, 

каквато е оребрената цилиндрова глава. 

Цилиндрите най-често се отливат от чугун, 

поради по-голямата му износоустойчивост, и 

се закрепват към блок-картера с шпилки. 

Цилиндрите имат охладителни пръстеновидни 

ребра, отлети заедно с цилиндричната част. 

Големината и броят на ребрата зависят от 

редица условия. Височината на ребрата се 

избира в зависимост от стъпката между тях с 

оглед да се осигури достатъчно проходно 

сечение за преминаване на въздушния поток по 

цялата дължина на реброто. Ребрата имат 

трапецовидна форма с малък наклон, която 

лесно се постига при отливането.

Устройство на течностна 

охладителна система

Състои се от 

специално оформени 

кухини в цилиндровия 

блок (водна риза). Те 

не трябва да 

образуват глухи и 

изолирани места, 

където течността 

би могла да се 

задържи. 

Циркулацията на 

течността може да 

се осигури по два 

начина:

чрез разликата в 

температурите на 

охладената течност 

и тази, отнела 

топлина от 

цилиндрите или 

принудително, чрез 

водна помпа. 

Уредбата с 

принудителна 

циркулация на 

течността може да 

бъде отворена или 

затворена. 

При отворената система, течността се изправя 

и се изхвърля в околната среда, а при 

затворената посредством специален 

паровъздушен клапан се поддържа налягане    

по-високо от атмосферното и изпарената 

течност се отвежда в разширителен съд, 

където тя се охлажда и отново се връща в 

системата. По-високото налягане в системата 

позволява температурата на течността да се 

повиши дори до 115º С без да настъпи пълно 

изпаряване на течността. 

Интензивността на циркулацията зависи само 

от честотата на въртене на двигателя и 

свързаната към него водна помпа, но не и от 

натоварването му. За да се избегне този 

съществен недостатък в уредбата се включва 

термостат, който изключва радиатора от 

циркулационния кръг, когато температурата 

на течността спадне под определено ниво. В 

системата се вграждат още и устройства, 

които регулират интензивността на 

въздушния поток през радиатора.