СЪЩНОСТ НА ПУБЛИЧНИТЕ

УСЛУГИ

Публичният   сектор   създава   частично   или   напълно 

субсидирани   от   държавата   блага   за   обществено 
потребление,   които   не   са   по   силите   на   отделния 
индивид,или трябва да са съобразени с обществени ,а не с 
частни   и   групови   интереси   –поддържане   на   вътрешната 
сигурност   и   ред   ,   защита   от   външно   нападение   и   др. 
публичните   блага   са   стоки   и   услуги,   организирани   от 
държавата   в   полза   на   стопанските   субекти   и 
гражданите.Държавата   влиза   в   ролята   на   предприемач 
,макар   да   няма   –   в   икономическия   смисъл   на   думата   – 
договорни   отношения   между     нея   и   ползвателите   на 
услугите.Държавата се явява не само като посредник , но и 
участник   в   пазарната   икономика.Това   прави   държавното 
стопанство   пресечна   точка   между   икономика   и   политика 
,при което е налице опит и тенденция дори и политиката да 
се разглежда от пазарни позиции.

                Публичното стопанство е  подчинено на икономическия 
принцип и с него трябва да се съобразява бюджетно-разходната 
политика   на   държавата   .Съществен   белег   и   характеристика   на 
публичните стоки и услуги е задължително-принудителният им 
характер.Успоредно с това се наблюдава обаче и тенденция към 
икономизирането   им   като   условие   и   предпоставка   за   тяхното 
рационализиране,оптимизиране и повишаване на ефективността 
им.
                Публичното стопанство произвежда специфични блага-
управление,

отбрана

,лична

и

социална 

сигурност,образование,медицинско   обслужване   и   др.   ,   които 
продава  на  своите  граждани.Те  купуват  и  заплащат  тези  блага 
посредством   внасяните   от   тях   в   полза   на   държавата   данъци   и 
такси.На   тази   основа   данъците   се   третират   като   цена   на 
правителствените стоки и услуги . Проблемът е в това кои ще 
бъдат тези публични блага, които държавата ще предоставя на 
своите   граждани   “безплатно”   и   ще   финансира   тяхното 

“производство”   посредством   събираните   данъци   на   пазарна 
основа.
               Публичните блага се класифицират на :

1. Чисти публични блага .
2. Смесени стоки и услуги /блага / .
3. Мериторични и деметорични блага .

                Към чистите публични блага се отнасят държавното 
управление   и     отбраната   .Потреблението   им   не   може   да   се 
персонифицира или индивидуализира .Трудно е да се приложи 
икономическият принцип , и се използува системата и механизма 
на колективните решения, които имат политическа основа.
                               Държавата може да осигури необходимите чисти 
публични стоки и услуги по два основни начина ,а именно:
                               а/ като ги “произвежда “ самостоятелно в свои 
/държавни или публични / предприятия и организации ;
                б/като предостави или възложи производството им на 
частни предприятия на лизингова основа или чрез системата на 
държавните поръчки , т .е. срещу заплащане от нейна страна.
                 Характерните белези на публичните стоки и услуги 
/блага / са :
                                 1.Не изключване на консуматорите .Всички без 
изключение  индивиди на равноправна основа ползуват публични 
стоки и услуги , без да е налице възможност или целесъобразност 
за изключването на едни или други от тях.
                 2.Не съперничество –отделни индивиди потребяват, без 
взаимно да си пречат или вредят , макар че ползите им могат да 
бъдат нееднакви.
                                   3.Висок инвестиционен риск и дълъг период на 
възвръщаемост, което възпрепядства предлагането им чрез пазара 
като например:изследователски проекти в областта на ядрената 
енергетика ,Космоса и др.
                                      4.Външните   ефекти   от   производството   и 
потреблението на обществените стоки и услуги са изключително 
големи.
                                        5.Невъзможност   и   нецелесъобразност   от 
рационализиране на потреблението им.
                    Чистите публични блага :

2

- служат на висши обществени или национални цели 

и интереси;

- производството,разпределението   и   потреблението 

им   като   правило   се   осъществяват   на   не   пазарна 
основа;

- финансирането им е за сметка на общите данъчни 

постъпления.

                                       Смесените стоки и услуги са от сферата на 
образованието , здравеопазването, социалното осигуряване и др. 
Тези  стоки  и  услуги  не  могат да  се оприличат  с  точност като 
изцяло обществени. Те обикновено се дефинират като смесени 
стоки и услуги.При заплащането на тяхната стойност или цена 
участват и непосредствените им ползватели. Това се осъществява 
с помощта събирането на потребителски такси.
                                     Финансирането на смесените стоки и услуги се 
осъществява от три източника:
                   -държавата, респективно  от бюджета ;
                                     -потребителски такси , плащани от гражданите 
ползващи тези блага;
                   -бизнес фирмите на преференциално данъчна основа.
                                    Според   законовите   наредби   по   чл.159   ал1. 
финансирането на дейности в държавните и общинските детски 
градини   и   обслужващи   звена     се   осъществява   със   средства   от 
държавния   бюджет   чрез   Министерство   на   образованието   и 
науката   и   други   министерства   и   ведомства,чрез   общинските 
бюджети. 

                 По ал .2 размерът на средствата по ал.1, се определя 
съгласно държавното образователно изискване за едногодишната 
издръжка на деца и ученици в държавните и общинските детски 
градини, училища и обслужващи звена.
                                 По ал.3 /Изменение от ДВ ,бр.53 от 2001 г. /Чрез 
държавния и общинските бюджети се осигуряват средства за : 
заплати,   степендии,   осигурителни   вноски   ,   издръжка   за 
общежития,   отдих   ,хранене,   учебници   и   поддържане   на 
материално –техническата база .
                По ал.4 Училищата, детските градини и обслужващите 
звена   могат   да   реализират   приходи   в   левове   и   във   валута   за 

3

подпомагане   на   издръжката   и   развитието   на   материално   –
техническата им база в съответствие с нормативните актове.
                                 Съгласно чл. 160 ал .1. /Изменение ДВ, бр. 53 от 
2001г. / Директорът на държавната или на общинската детска
Градина   ,   на   държавното   или   общинско   училище   или 
обслужващо звено разработва проект за бюджет в съответствие с 
бюджетната процедура и го представя на финансиращия орган.
               По ал 2 /Изм. ДВ  , бр.53 от 2001г./ След приемане на 
Закона за държавния бюджет финансиращият орган утвърждава 
бюджет /бюджетна сметка на второстепенните или от по-ниска 
степен   разпоредители   с   бюджетни   кредити   ,а   директорът 
осигурява   изпълнението   му   ,   за   което   се   отчита   пред 
финансиращият орган.

ПРЕДМЕТ НА МАРКЕТИНГА

За първи път   през 1902 г. в университет на САЩ   се говори за 
маркетинг   на   лекции,   като   се   набляга   повече   на   стоковото 
производство   тъй   като   това   е   било   актуално.Съдържателната 
страна   на   маркетинга   във   времето   е   претърпяла   съществена 
еволюция.След   1920г.   до   1950г   търсенето   постепенно 
намалява.Поради   масовото   производство   на   определени   стоки 
техният пласмент се превръща в основен проблем и маркетингът 
получава   ориентация   към   рекламата   и   продажбите.През 
последните години телекомуникациите са сред процъфтяващите 
дейности   и   техническите   параметри   на   услугата,   защитата   от 
чужд достъп ,бързината са все критерии от качествено естество, 
от   които   зависи   пазарният   дял   на   определен 
доставчик.”Ухажването” на клиента обаче в никакъв случай не е 
самоцелно.През цялата човешка история   потребностите винаги 
са   надхвърляли   възможностите.Всеки   би   желал   да   притежава 
изискани дрехи ,престижна кола , мощен компютър , но каква 
част   от     обществото   може   да   си   го   позволи?Непосредствената 
връзка   на   реализацията   ,   на   успешния   затворен   цикъл   от 
определена  дейност с маркетинга определят повишения интерес 
към него и бързото му проникване в определено консервативни 
области     каквато   е   например   публичният   сектор.Наличието   на 

4

инерционност и на социален елемент в продуктите от публичния 
сектор са забавили проникването на маркетинга.
              Маркетинга не бива да се възприема само като фирмена 
дейност . Проучване на пазара прави и потребителят, който желае 
да закупи определена стока. Проучване на пазара на работна сила 
би следвало да направи всеки, които   възнамерява да инвестира 
пари,   труд   и   време   за   своето   образование   и 
квалификация.Проучване на пазара се опитва да прави държавата 
,когато изразходва средства за образование,за   информационно 
осигуряване ,за субсидиране на производства и дейности ,които 
са незаменими.
               Маркетингът е един от видовете творчески управленски 
дейности , които съдействат за разширяване на  производството и 
търговията   и   за   увеличаване   заетостта   по   пътя   на   разкриване 
потребностите на потребителите и създаване на организация на 
изследванията и разработването на продукти за задоволяване на 
тези   потребности,     маркетингът   обвързва   възможността   на 
производството   с   възможността   за   реализация   на   стоките   и 
услугите,обосновавайки   същността,   характера   ,направленията   и 
мащаба   на   всички   работи,   необходими   да   се   извършват   за 
получаване на печалба в резултат на продажбата на максимално 
количество продукция на крайния потребител.
                Оказва се, че средствата, изразходвани за маркетинг на 
публичните   дейности,   могат   да   се   окажат   по-   прагматично 
използувани по отношение на успеха на управляващата партия 
или коалиция в евентуални избори каквито  предстоят сега на 26 
октомври 2003г ,отколкото периодично да се заплаща за анкети, 
измерващи рейтинга сред избирателите.
                   Може да си направим  извод ,че за да бъде достатъчно 
изчерпателно   всяко   определение   за   маркетинга   трябва   да 
включва :

- необходимостта   от   съчетаване   на   интересите   и 

възможностите на производител и потребител; 

- наличието на ефективен завършен цикъл /взаимно- 

удовлетворяща размяна на полезност /

- перекспективност   на   вземаните   решения   /цената, 

качеството и количеството на предлагания продукт 
в момента да не увреждат интересите на бъдещите 

5

поколения   чрез   замърсяване   на   околната   среда, 
изчерпване   на   невъзпроизводими   ресурси, 
изчезване на растителния или животинския свят /;

- да подчертава активната роля на маркетинга –  т. е. 

възможността   му   не   само   да   проучва,   но   и   да 
влияе , да формира нови потребности ,да насочва , 
да   предизвиква   определена   реакция   на 
потребителя.

ЦЕЛ  И ЗАДАЧИ  НА  МАРКЕТИНГА

                                     Целта на маркетинга в публичния сектор е най-
пълното, своевременно и качествено обслужване на потребителя 
при максимална икономия на ресурси.Трудностите в публичния 
сектор   се   определят   от   наличието   на   стоки   и   услуги   както   с 
пазарен   ,така   и   с   нетърговски   характер   и   от   липсата   на 
конкуренция   по   отношение   на   някои   услуги   .Липсата   на 
конкуренция   демотивира   мениджмънта   на   фирмите   и 
организациите   монополисти   и   някои   държавни   служители   и 
забавя внедряването на маркетинга като подход в управлението 
на   публичния   сектор.   Липсата   на     традиции   не   обезсмисля 
приложението на маркетинга ,а представлява предизвикателство 
и нова възможност за преодоляване на недостига   на средства в 
общинските   бюджети   чрез   ефективно   използуване   на   налични 
ресурси.
              Маркетингът трябва да способства за :

- оптимално   използуване   на   кадровите   и 

технологични възможности на   организацията или 
учреждението;

- да   спомага   за   разкриване   на   незадоволено 

потребителско търсене;

- разкриване   на   възможните   промени   в 

потребителското поведение в бъдеще.

6

                        Задачата   на   маркетинга   е   да   осигурява   надеждна 
информация по въпросите на актуалните тенденции в търсенето , 
нови технологии в производството, организацията на сервизното 
обслужване   транспорта   рекламата   и   конкуренцията   и 
др.Възможна е и ситуацията цените на желаните от потребителя 
нови продукти и услуги да са непосилни за него.Създавайки нови 
продукти е свързано със съществени разходи за изследователска 
дейност , експерименти ,реклама, които крият стопански риск и 
малките   потребители     не   могат   да   си   го   позволят   ,защото   се 
оскъпява услугата.Маркетинговите анализи могат да предложат 
стесняване   на   асортимента   на   производство   за   сметка   на   по-
високото качество или сдружаване с други малки производители, 
за   да   се   отговори   съвместно   на   повишените   изисквания   на 
потребителя.
         

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПУБЛИЧНИТЕ БЛАГА

7

Публичните блага могат да бъдат обединени в следните групи :

държавно управление;

национална отбрана;

социално-

културни

дейности

:образование

и 

наука,здравеопазване   ,   социално   осигуряване   ,култура 
,спорт;

изграждане на инфраструктурата;

икономическо регулиране и екология;

обслужване на държавния дълг;

блага от стопанската дейност на държавата и          

    др. 

Голяма   част   от   публичните   блага   ,получени   в   резултат   от 

стопанската   дейност   на   държавата   ,се     организират   на 
пазарна основа.Продуктът получен от стопанската дейност 
на   държавата   ,може   да   бъде:   потребителска   стока   или 
услуга.

                Науката   и   по   –специално   фундаменталните   научни 

изследвания   са   изключителен   приоритет   на   държавата 
поради необходимостта от продължителни високи разходи 
за   апаратура   ,съоръжения,консумативи   ,експерименти   и 
несигурната   възвращаемост.Научните   постижения   обаче 
дават шанс за стратегическо предимство пред други страни 
в   областта   на   въоръжението   на   армията 
,здравеопазването,овладяването   на   природните   сили   и 
ресурси.Приложните   изследвания   много   често   се 
финансират   от   големи   фирми-   производителки   на 
електронни   компоненти,   фармацевтични   компании   , 
производители на автомобили и др. ,като на тях се разчита 
за   успех   в   борбата   с   конкурентите   за   нови   пазари.   Във 
втория случай държавата определя законовата рамка,в която 
трябва да се вписват провежданите опити и използуването 
на резултатите .

8

          Образованието е инвестиция в човешки капитал , който в 

съвременните   икономически   условия   става   все   по-важен 
фактор   за   икономически   растеж.Държавата   не   може   да 
осигури   висше   образование   за   всички   ,   а   и   това   не   е 
необходимо   за   икономиката.Критериите   за   подбор   са 
:желание,   способности   и   платежоспособност.Последният 
критерий   има   по-съществено   значение   за   постъпващите   в 
частни   висши   учебни   заведения.Средното   образование   в 
България е достъпно и безплатно за всички.По отношение 
на   образованието   държавата   се   стреми   да   оптимизира 
своите   разходи,   като   съкращава   персонала   в   основните 
училища   в   населени   пунктове   с   намалена 
раждаемост,преструктурира   специалностите   в   средните 
училища   и  съкращава   държавната   поръчка   за   държавните 
висши   училища   съобразно   прогнозите   за   равнището   на 
заетост и темповете в развитието на икономиката.

               Емиграцията на млади специалисти е съществена загуба 

за   и   без   това   бедни   държави   ,но   за   да   си   осигурят 
необходимия брой специалисти , те много често се решават 
на   “свръхпроизводство”.   Тъй   като   получаващите   висше 
образование   имат   по-   добри   шансове   за   престижна   и 
високоплатена   работа   и   в   своята   подготовка   използуват 
обществен   ресурс   ,   те   в   някаква   степен   се   явяват 
облагодетелствани,   което   се   смекчава   чрез   символични 
такси.

9

                       С навлизането на нови технологии, които са напълно 

компютъризирани   и   роботизирани   във   всички   отрасли   на 
производство   и   във   всички   части   на   управлението   на 
маркетинга   изискват   квалифициран   персонал,   който   може 
да посрещне тези нови технологии и да обслужва сектори –
било   то   управленски   или   производствени   с   помощта   на 
цифрови   и   изчислителни   техники.   Това   налага   да   бъдат 
обучавани   не   само   подрастващото   поколение,   но   и 
работещите   със   такива   технологии.   Ето   защо   се   налага 
обучение   на   подрастващото   поколение   още   от   основното 
образование   насочено   към   компютърните   системи 
,софтуери   и   хардуери.Така   би   облекчило   бъдещата   им 
реализация  като специалисти  и  би улеснило  бъдещата  им 
работа във всички области. Те ще бъдат запознати с тези 
помощни средства които облекчават и улесняват работата 
във всички отрасли в които те се реализират тъй като новите 
неща ,които се появяват за облекчение на труда се намират 
на електронни носители или в глобални компютърни мрежи 
или интернет и те ще могат да ги видят или да се запознаят с 
тях единствено ако знаят как да стигнат до там.

Ще   ви   спра   вниманието   върху   разглеждането   на   смесени 
публични  стоки и услуги / блага /и по –конкретно в сферата 
на   образованието   .   Ще   изложа   моето   мнение   върху 
маркетинга на търсенето на публични блага  в  сферата  на 
образованието   имайки   в   предвид   необходимостта   от   ново 
квалифицирано   обучено   поколение   което   да   може   да   се 
реализира и да се справи с всички нови високо качествени 
технологии изготвени в други страни по света .За съжаление 
специалистите които могат  да посрещнат изискванията им 
са   малко   тъй   като   голяма   част   от   готовите   специалисти 
напуснаха   страната   ни   ,защото   не   сме   готови   да   дадем 
работа на тези обучени млади хора и да им бъде заплатено 
според труда им.

10

                          Новите   технологии   изискват   средства   не   само   за 

поддръжка и експлоатация , но и се изискват средства за 
необходимото   обучение   за   работа   с   тези   компютърни 
технологии.Финансирането   заема   важна   роля   ,   защото   се 
налага   подмяна   и   ремонт   ,а   и   постоянно   обновяване   на 
материално техническата база.

                           Съгласно наредба № 9 която отговаря за здравно- 

хигиенните изисквания при използуването на персоналните 
компютри   в   обучението   и   извънучебните   дейности   на 
учениците   ,   която   е   издадена   от   Министерство   на 
здравеопазването обнародвана в ДВ,БР.46 ОТ 1994 г., а тя 
гласи следното:

       Чл.1. С тази наредба се определят задължителните здравно –

хигиенни норми и изисквания при обучение и извънучебни 
дейности на учениците с персонални компютри.

Чл.2. Обучението и извънучебните дейности на учениците 

с   персонални   компютри   се   провеждат   в   учебни   стаи, 
зали,клубове и др.,наричани по-нататък “кабинети”, които 
отговарят на санитарно –хигиенните норми и изисквания за 
помещения,обзавеждане,технически средства и фактори на 
работната среда,посочени в приложение №1.

Чл.3 Разкриването на кабинети и въвеждането им в 

експлоатация   се   осъществява   след   проверка   и   писмено 
съгласие   от   съответната   териториално-епидемиологична 
инспекция.

                                     Чл.4 . /1 / Обучение и извънучебни дейности с 
персонални компютри на ученици се допуска след навършване на 
6-годишна възраст освен в случаите, когато:
  1.след корекция на рефракцията зрителната острота остава 0.7 
или по –ниска;
 2.има наличие на дегенеративни изменения в очните дъна.
        /2/ При късогледство с минус 6 или повече диоптри обучение 
или   извънучебни   дейности   се   допуска   с   писмено   съгласие   на 
родителите   и   разрешение   от   лекар   офталмолог   от   здравното 

11

заведение   ,   обслужващо   съответното   училище   ,   или   друга 
организация ,която организира обучението.
                /3/   Здравните   заведения   ,   извършващи   ежегодните 
профилактични прегледи на учениците ,осъществяват най-малко 
един път в годината контрол на зрението на учениците ,които се 
обучават с персонални компютри.
     Чл. 5./1/ Лицата, които провеждат обучение или извънучебни 
дейности   на   ученици   с   персонални   компютри,   извършват 
задължително инструктаж срещу подпис на учениците,както и на 
родителите   на   тези,   които   не   са   навършили   16   години   ,за 
нормите   и   хигиенните   правила   при   работа   с   персонални 
компютри,както   и   за   вредните   последствия   от   продължителни 
занимания и компютърни игри.           
               /2/ Контролът по спазването на нормите   и хигиенните 
правила от   учениците по време на занятие се осъществява от 
ръководещия занятието.
            Чл. 6  /1 / При провеждане на обучение в училище и при 
организирани   извънучебни   дейности   се   спазват   посочените   в 
приложение №2 норми за продължителност на занятието и брой 
на часовете.
               /2 / Занятията с персонални компютри се провеждат в 
часовете   с   оптимална   работоспособност   –втори   и   трети   при 
четири – и петчасова учебна програма, и трети, четвърти и пети –
при шест – и седемчасова учебна програма.
             / 3 / Не се разрешава провеждане на две последователни 
занятия без осигуряване на активна почивка между тях от 15-20 
минути .

ПРЕДХОДНА  РАЗПОРЕДБА

§ 1. До 31.12.1997 г. ръководителите на учебно- възпитателните 
заведения   и   на   организациите   ,провеждащи   обучение   и 
извънучебни дейности на ученици с персонални компютри , да 
приведат   кабинетите   в   съотвествие   със   санитарно-хигиенните 
норми и изисквания, посочени в приложение № 1.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

12