Русенски университет „Ангел Кънчев”
Юридически факултет
Курсова работа
по дисциплината
Административно право и
административен процес
Тема
: Правни спорове, свързани с
прилагането на
Закона за народната
просвета
Изготвил:
2010г.
Проверил:………..
Гр.Русе (гл.ас.Е.Коларов)
Правни спорове, свързани с прилагането на Закона за
народната просвета
І.
Увод
След Освобождението развитието на българското образование и устройството на
образователната система претърпяват промени, които са регламентирани с различни
нормативни документи – закони, устави, наредби, правилници. В своето историческо
развитие българското образование създава добри традиции в структурата, съдържанието,
организацията и управлението. Днес образователна система в България се развива главно на
базата на Закона за народната просвета (ЗНП) и Правилник за прилагане на закона за
народната просвета. Самият ЗНП е приет през 1991г., а Правилникът за прилагане на ЗНП е
през 1992 г. и оттогава са направени множество изменения и допълнения, като освен това
през 1995 г. е приет и Закон за висшето образование, също многократно изменян и допълван.
Известно е, че всяко общество определя и предявява определени изисквания към
образователната система развитието, на която е правопропорционално на развитието на
обществото, т.е. при наличието на интензивно развиваща се образователна система
наблюдаваме силно развито общество.
Така Законът за народната просвета от 1991г. урежда
устройството, функциите и управлението на системата на народната просвета с цел да се
стимулира възходящото развитие на образованието и постигане на по-висока ефективност
на образователния процес. Но неговото наличие не означава не гарантира правилното му
прилагане. Сблъскваме се с не малко правните спорове, които се отнасят именно за
незаконносъобразното прилагане на самия Закон за народната просвета. Тук ще онагледя
малка част от тях, които са доказателство за съществуването на подобни проблеми в
българското общество.
ІІ. Административно дело
№ 6935/2007
с решение
№ 2952 :
1. Образуване, материя, състав и страни по делото
:
образуване на делото:
по жалба на директор Ира Попова на училище „Владимир
Комаров”;
предмет на делото:
незаконосъобразен акт на министъра на образованието,
младежта и науката за затваряне на държавно училище, като специализиран орган
за управление на системата на народната просвета;
състав:
делото се разглежда от тричленен състав на Върховния административен
съд;
страни по делото:
отвтник:
Министърът на образованието и науката
ищец:
директорът на професионалната гимназия „Владимир Комаров”
Образуване на делото:
Разглежданото дело е образувано по жалба на Ира Попова,
която по това време е директор на професионална гимназия „Владимир Комаров” в
с.Ведраре, община Карлово, област Пловдив. Г-жа Попова е несъгласна със заповед
№ РД-
14-174, издадена на 12 юни 2007г. на министъра на образованието и науката, с която е
наредено затваряне на посоченето училище.
Предмет на делото
: Незаконосъобразен акт на специализиран орган за управление на
системата на народната просвета. Доводите, които изтъква директорката са, че при издаване
на заповедта не е била спазена процедурата за закриване на държавно училище, съобразно
Закона за народната просвета и Правилника за неговото прилагане. Актът, съгласно
определението, е властническо волеизявление на орган на държавно управление, издаден въз
основа и в рамките на закона, което едностранно предизвиква правни последици в сферата на
изпълнителната дейност и което при необходимост може да бъде приведено в изпълнение с
помоща на държавна принуда. В разглеждания случай актът е заповед на министъра на
образованието и науката. Чрез него компетентното лице в сферата на образовнието изразява
своето волеизявление. С неговата заповед се преустановява съществуването на учебното
заведение и действието й е насочено само спрямо конкретното лице. От тук следва, че актът
на министъра е конститутивен и индивидуален. Основанието, на което е издадена заповедта
на специализирания орган, се състои в направените по изискване на чл.12, ал. 2 ППЗНП
проучвания за състоянието и функционирането на учебното заведение, от които се
установява, че липсват добри и качествени условия за провейдане на учебния процес. Всеки
административен акт трябва да бъде съобразен с материално правните изисквания на
правната норма, залегнали в съдържанието на нейния хипотезис. ВАС следва да установи в
самия процеса дали министърът е съобразил разпоредбата в закона и дали е преценил
правилно решението си с направените проучвания.
Страни по делото:
Жалбоподател в производството пред първоинстанционния съд е
гимназията, представлявана от нейния директор, от което следва, че жалбата е депозирана от
адресата на акта, за когото е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването му
.
Учебното заведение е юридическо лице с нестопанска цел, а директорът, учителите и
учениците са физическите лица, които го съставят. Като такива те са адресатите, чиито права
и законни интереси чрез този акт са засегнати пряко. От тук и директорът като представител
на целия този колектив се явява ищец по делото. Министърът на образованието, младежта и
науката е ответникът, който защитава своя акт, но и оспорва правния интерес по него на
директор.
Състав
: Делото се разглежда се от тричленен състав на ВАС на Република България –
Четвърто отделение, на 28 януари 2008г. Производството е по реда на Глава десета, Раздел І
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), която се регламентира материята относно
оспорването на административни актове пред първа инстанция. То е първоинстанционно и
според правилата на АПК не е предвидено участието на прокурор от Върховна
административна прокуратура, освен по негова преценка, че е налице важен държавен или
обществен интерес, съгласно чл.16, ал.1, т.3 АПК. В това конкретно дело представител на
ВАП не е взел участие.
2. Становища, във връзка с образуваното дело:
Първо становище:
Г-жа Ира Попова, директор и представител на учебното заведение,
подава жалба като счита, че при издаване на съответния акт не е спазена процедурата за
закриване на държавно училище според Закона за народната просвета и Правилника за
прилагането му. Като физическо лице, съставляващо юридическото такова, от тази заповед е
засегнат нейн правен интерес, както и този на учениците, респективно техните родители и
учители.
Второ становище:
Ответникът, министърът на образованието и науката чрез
процесуалния си представител, изразява становище, че жалбата е недопустима поради липса
на правен интерес и моли съда тя да бъде оставена без разглеждане. Също така твърди, че тя
е и алтернативно неоснователна и предлага да бъде отхвърлена.
Относно защитата на своят акт, министърът твърди, че при издаването й взема решението
си на основание на чл.10, ал. 5, след изменението чл.10, ал. 6 от Закона за народната
просвета, съгласно който държавните и общински училища,детски градини и обслужващи
звена се закриват, преобразуват и закриват със заповед на министъра на образованието,
младежта и науката. Също така и на чл.12, ал.1 и 4 от Правилника за прилагане на ЗНП,
даващ допълнение на чл.10 от ЗНП. За тази цел министърът е следвал изискванията на чл. за
необходимостта от мотивирано предложение на финансиращия орган и такова на
Регионалния инспекторат по образованието и на експертната комися, които да
предопределят неговите действия. Поради липса на материално-технически условия за
провеждане на качествен учебно-образователен процес се закрива професионална гимназия
„Владимир Комаров” в с.Ведраре.
Това са становищата на двете страни по делото, които ВАС разглежда в хода на съдебното
производство и на базата на изложените доказателства се произнася.
Тричленният състав на Върховния административен съд
при разглеждане на жалбата
констатира, че в заповедта се посочва, че трудовите правоотношения следва да бъдат
уредени при условията от Кодекса на труда, имущество се предоставя на професионална
гимназия по железопътен транспорт „Христо Смирненски” гр.Карлово, към нея се
пренасочват и учениците от закритата гимназия. Също така установява, че актът се базира на
направени предложения, необходими за неговото съставяне. В съответствие със заложеното
в закона изискване, заповедта на министъра на образованието и науката може да бъде
обжалвана пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от публикуването му в
Държавен вестник. Но тъй като няма данни за подобна публикация състава по делото
приема, че жалбата е депозирана в законоустановения срок.
В тази връзка
ответникът
не прави
възражение за просрочие, а за недопустимост на друго
основание, а именно, че директорът на училището няма правен интерес да обжалва тази
заповед.
3. Доказателства в хода на производството, решения на Върховния
административен съд и мотивите за тях:
Доказателства, използвани в делото:
Върховния административен съд разглежда подробно съдържанието на
заповедта и дали тя отговаря на съответните изисквания.
Той установява, че
издаденият акт на министъра на образованието и науката е на основание на чл. 10,
ал.5, след изменението на закона ал.6 от ЗНП, както и на чл.12, ал.2 и 4 от ППЗНП.
Процесната гимназия е държавно училище,поради което са налице условията на
цитираната разпоредба. Заповедта е издадена след направените предложения по
чл.12, ал. 2 ППЗНП. Съгласно ал.4 на същия член предложението съдържа и
необходимите мотиви за закриването. Министърът на образованието, младежта и
науката взема решението си след експертно становище по предложението в
двумесечен срок от момента на постъпването му и издава заповед.
ВАС разглежда и приложеното към делото предложение от началника на
Регионалния инспекторат по образование Пловдив да бъде закрита от
учебната 2007/2008г. професионалната гимназия в с.Ведраре по посочени
Предмет: | Агробизнес, Икономика |
Тип: | Лекции |
Брой страници: | 12 |
Брой думи: | 621 |
Брой символи: | 3847 |