Откриване на Галактиката
Юрий Николаевич Ефремов
Превел от руски Никола Николов
През 1921 г. известният холандски астроном Якоб Каптейн
посетил в Бон своя приятел астрометрист и изследовател
на звездни купове Ф. Кюстнер и споделил с него своите
съображения за строежа на нашата звездна система -
Млечния път. На Кюстнер тези съображения се сторили
твърде хипотетични и той попитал Каптейн дали не е още
рано да прибягва до умозрителни заключения и не е ли по-
добре да почака, докато се насъберат повече
наблюдателни данни. Реакцията, която последвала,
Кюстнер запомнил завинаги, Каптейн се разярил, тропнал с
крак н изкрещял: «Аз не мога да чакам! Искам сега да знам
това!» Схемата на строежа на Млечния път, предложена от
Каптейн, представлявала двойно изпъкнала леща с
диаметър около 20 000 пс, от центъра, на която на
разстояние, равно само на 650 пс, се намира Слънцето.
Последната работа на Каптейн, в която той отстоявал тази
схема, излязла през 1922 г. През същата година той умрял,
убеден в своята правота. А прав се оказал Шепли, с който
Каптейн водил ожесточени спорове. . . Нищо не може да се
сравни с трагедията на учен, който след десетилетия
неукротим стремеж за знания най-накрая създава цялостна
картина на мирозданието, но веднага забелязва
появяването на друго, различно гледище и вижда, че то
печели все повече нови привърженици. Да си спомним за
Лоренц, който съжалявал, че не е умрял преди появяването
на квантовата механика. Но такава е съдбата на всяко
конкретно постижение в науката, на всеки учен. Минават
пет, десет години и неговата работа продължава да бъде
Предмет: | Международни Отношения (МИО), Икономика |
Тип: | Общи материали |
Брой страници: | 9 |
Брой думи: | 1874 |
Брой символи: | 17673 |