Функция на държавата по разпределението на доходите и богатствата.

Функцията   на   държавата   по   разпределението   на   доходите   поражда 
аргументи   „за"   и   „против"   в   икономическата   теория   и   политика.   Нека 
проследим възможната логика и механизъм за нейната реализация.
• фактори, детерминиращи разпределението на доходите
В   едно   чисто   пазарно   стопанство   разпределението   на   доходите   и 
богатствата зависи от няколко фактора:
а)   притежаваните   от   даден   индивид   способности   и   умения   да   работи 
ефективно и печели повече доходи. Една част от тях са вродени, природно 
заложени, но друга се формират чрез обучение и стопански опит. В своята 
съвкупност те могат да се характеризират като човешки капитал, защото 
разкриват   възможностите   на   индивида   да   капитализира   своите 
способности и знания.
б) собствеността  върху  други производствени  фактори, като  капитала и 
земята. Тяхното директно използване или временно предоставяне на други 
лица носи доходи под форма на печалби, наеми, ренти.
в)   наследеното   от   родителите   богатство   под   формата   на   капитал   и 
недвижими имущества. Те могат да се пуснат в стопанска употреба и да 
генерират доходи за наследниците.
г) цената, по която се продават производствените фактори, (труд, капитал, 
земя).   В   условия   на   конкурентен   пазар,   цената   на   фактора   е   равна   на 
пределния   продукт   или   доход,   който   създава   последната   заета   от   нея 
единица. Например, работната заплата W се равнява на пределния приход 
MRL,  които   носи   последния   зает   работник:  W  =  MRL.  В   този   план 
работната заплата се определя от производителността на труда и неговото 
търсене на трудовия пазар.
В   условията   на   различията   във   вродените   способности,   придобитите 
знания   и   умения,   в   размерите   на   натрупания   и   наследения   капитал   от 
индивидите и в цената на производствените фактори неизбежно се стига до 
неравномерно разпределение на доходите и богатствата. Допълнително то 
се задълбочава от несъвършенните пазари в стопанството. Например, тези 
които притежават оскъдни ресурси или монопол на професионални знания 
и умения получават по-високи доходи за своите производствени фактори в 
сравнение с техния действителен стопански принос.
Гледните точки на социалните групи към разпределението на доходите са 
различни. За богатите то е справедливо, защото доходите са функция на 
стопанска рационалност, на целенасочено инвестиране в знания и умения, 
на стопанска предприемчивост и разумно поемане на стопански риск. За 
бедните разпределението е несправедливо: те се чувствуват ощетени, дори 
експлоатирани от притежателите на капитал. Средната класа е по-умерена 
към разглеждания въпрос. Едно е ясно, че оценката в разпределението на 
доходите   е   твърде   субективна.   Ето   защо   тя   става   обект   на   нормативен 
анализ, т. е. какво трябва да бъде разпределението на доходите в условията