СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „Д. А. ЦЕНОВ”-
гр. Свищов
Център за магистърско и дистанционно обучение
Катедра „Международен бизнес и мениджмънт”
ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема:
Оценка на силните и слаби страни на е –
търговията
Дипломант: Научен ръководител
Ивелина Стоянова проф. д.ик.н Атанас Дамянов
Маг. №
М073053
1
Оценка на силни и слаби страни на е –търговията
Съдържание
Увод
2
Първа глава. Обща характеристика на електронната търговия
1. Същност на електронната търговия
4
2. Нормативна база за осъществяване на електронната търговия в България
и ЕС
8
3. Развитие на електронната търговия в България
13
Втора глава. Оценка на силните страни на електронната търговия
1. Изграждане на диалог с потребителите
18
2. Осъществяване на проучвания и минимизиране на разходите
21
3. Възможности за разширяване на търговията на капиталовите пазари
27
Трета глава. Оценка на слабите страни на електронната търговия
1. Проблеми с данъчното облагане
39
2. Проблеми с компютърните престъпления и нежеланата поща
47
3. Защита на потребителя в условията на осъществяване на електронна
търговия
57
Заключение
62
Използвани източници
64
Приложение
67
Увод
Развитието на високите технологии и навлизането на микро компютърната
техника в икономиката и социума промениха начина на осъществяване на
2
търговия. Още през 90- тото десетилетие на миналия век се заговори за
осъществяване на електронен бизнес. Терминът "Електронна търговия" се отнася
за всяка търговска сделка, осъществена чрез Интернет. Това обаче е термин, който
е изпълнен с широко съдържание и обхваща редица аспекти от съвременната
делова дейност.
Широкото разпространение на електронната търговия определя актуалността
на избраната тема.
Целта на настоящата разработка е да направи оценка на силните и слаби
страни на електронната търговия.
В този смисъл обаче, преди да се определят задачите на разработката следва
да се изяснят някои аспекти на темата.
На първо място, в разработката, термините е –трейд, е – търговия, интернет -
търговия, електронна търговия се определят и използват като абсолютни синоними.
На второ място, от гледна точка дискурса по отношение на силните и слаби
страни на електронната търговия следва да се уточни: безспорно, е –търговията е
необратим процес, тъй като, тя е проникнала дълбоко в съвременните бизнес
структури. Ето защо, не се поставя и не бива да се поставя въпроса „ за или
против” електронната търговия. Следва обаче да се уточни: силни и слаби страни
има за общо три групи участници в този процес: за потребителите на продуктите,
стоките и услугите, обект на електронна търговия, за самите фирми, които
продават стоки, услуги и продукти чрез електронен път и в крайна сметка- за
държавата като регулатор на тези отношения. Ако силните страни на електронната
търговия за дадена организация са във възможностите за - например – по –лесна
комуникация с потребителя, то за сами потребител - като слаба страна – се
определя възможността със злоупотреба с личните му данни / от кредитни карти и
други/, като проблем за държавата остава да регулира тези отношения, така че – от
една страна, да не ограничава възможността за осъществяване на електронен
бизнес, а от друга страна – държавата е длъжна да защити потребителя, като свой
гражданин.
Всичко това прави темата за оценка на силните и слаби страни на интернет
търговията като изключително пространна.
3
Ето защо, като се има предвид горепосочения дискутивен план на силните и
слаби страни на електронния бизнес от гледна точка на различните участници в
него, то настоящата разработка ще се опита само да очертае основните моменти -
предимства и рискове- при осъществяване на електронната търговия, като се счита,
че така зададена, самата тема може и следва да бъде обект на широки анализи в
академичното пространство.
В този смисъл, задачите, които се поставят за разглеждане са:
-да се дефинира същността на електронната търговия;
-да се разкрият тенденциите на нормативно регулиране на търговията у нас и в ЕС;
- да се посочат предимствата или силните страни на електронната търговия,
предимно на ниво фирма / организация/;
-да се посочат слабите страни на електронната търговия, като се акцентира както
на микро, така и на макро ниво.
Следва също така да се посочи, че по темата има изключително много
публикации, което определя методологията на анализа в събиране и синтеза на
данни. Трябва обаче да се посочи, че липсва единна разработка, която да акцентира
както върху предимствата, така и върху недостатъците на интернет търговията.
Обект на изследване в настоящата разработка е електронната търговия като
съвременен феномен. Предмет на изследване са силните и слаби страни на
електронната търговия.
Първа глава. Обща характеристика на електронната търговия
1. Същност на електронната търговия
4
Дефиницията на понятието електронен бизнес (Е-бизнес) за първи път е
въведена от компанията IBM през 1997 г.
До този момент се използва единствено
понятието електронна търговия (Е-търговия).
Основното предназначение на новото понятие е да бъдат представени като
цяло всички различни дейности в Интернет, възникнали и развиващи се в света на
глобализиращата се световна икономика. То включва различните варианти на
бизнес процеси и дейности, осъществявани в отворената мрежа. В наши дни се
говори вече и за наличието на електронна икономика (E-economy), тъй като
огромна част от традиционните бизнес дейности все повече се пренасят в новите
измерения на Интернет, използвайки неговите предимства и възможности.
В ежедневието все по-често навлизат нови понятия, които определят
отделните видове стопански дейности, като например: Е-банкиране (E-banking), Е-
инженеринг (E-engineering), Е-франчайз (E-franchice), Е-туризъм (E-tourism), Е-
хазарт (E-gambling), Е-образование (E-education), Е-търговия на акции (E-stock-
trading), Е-офшорно банкиране (E-offshore banking), Е-услуги (E-services), и др.,
както и разбира се не на последно място - Е-търговия /Е-соттегсе/.
Е-търговията се развива бързо и предлага възможности за продажба,
закупуване и когато е възможно, за получаване на стоките и услугите по Интернет.
Обикновено, при този вид търговия се употребяват електронни средства,
използвани за извършване на търговска дейност. Терминът „Е-търговия” включва в
себе си две понятия - „електронна” и „търговия”.
Понятието „електронна” се свързва с глобалната инфраструктура от
компютър, телекомуникационни технологии и мрежа, през която преминават
цифровата трансмисия и цифровата информация.
Е-търговия е процес, при който
двама или повече участника извършват сделки чрез използването на компютър и
определена локална мрежа, Интернет или директна връзка
.
Това е извършване на търговски операции по електронен път или трансфер
на информация чрез използването на структурни съобщения (Electronic Data
1
Димитров, Г., и кол. Нормативна уредба на електронната търговия в България, Доклад
за Министерство на транспорта и съобщенията Поръчка по договор за МОП № ИРД
15/03.08.2004, С., 2005
5
Interchange), неструктурни съобщения (E-mail) и бази данни чрез различни
компютърни мрежи.
В този контекст понятието „търговия” се свързва с търговските дейности,
които намират място в отворената мрежа и които водят до размяна на стойност
между две лица. Информационната технологична инфраструктура подкрепя
транзакциите. Самите транзакции не са ограничени до покупко-продажбата на
стоки или услуги. Те включват още събиране на информация, преговори,
отношения след сключване на самата сделка и др. Една компания може да
извършва различни дейности в Интернет посредством собствената си Интернет-
страница: стопански дейности, свързани с осигуряване на информация за
произвежданите от компанията продукти - видове, спецификации, цени,
възможности за поръчки и др.; продажба на материални стоки чрез излагането им в
каталози, от които купувачът има възможност да избира и закупува, като
доставката се извършва по традиционния начин; продажба на нематериални стоки,
която се осъществява по същия начин, както при материалните стоки, но
доставката става по електронен път, като например музика, софтуер, филми и др.;
осигуряване на достъп до информационна база данни; предоставяне на услуги и др.
Могат да бъдат обособени различни видове е-търговия, като за
разграничаването им се използват два критерия: участниците в процеса и вида на
стоките и услугите, доставяни чрез Интернет.
С оглед на първия критерий могат да бъдат обособени четири категории
Първата категория е т.нар. „бизнес към бизнес”. Това понятие обхваща
транзакциите, извършвани между самите компании: изпращане на заявки за
доставки, получаване на фактури, извършване на плащания и др. Обикновено
компаниите използват т.нар. „Интранет” или „Екстранет” мрежи за обмен на
информация и бази данни, като достъпът на трети лица е ограничен.
За защита на дейностите, извършвани в тези мрежи, компаниите използват
различни мерки и инструменти за сигурност. Когато компаниите отворят своите
2
Бизнес в интернет: http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/courses/BonI/literature.html
6
вътрешни мрежи и Интранет-мрежи към определен кръг от партньори, „Интранет”
се трансформира в „Екстранет”, като доставчиците, дистрибуторите и другите
оторизирани с право на достъп лица могат да използват мрежата на компанията
през Интернет или чрез виртуални частни мрежи.
Втората категория обхваща отношенията между бизнеса и потребителите
(т.нар. “business to consumer” или В2С). Тези отношения са най-често срещания
начин за осъществяване на бизнес он-лайн. Тази категория отношения се разшири
особено много след откриването на World W ide Web. Днес това е най-
разпространената мрежа в Интернет, в която компаниите предлагат и продават
своите продукти, услуги и информация, а потребителите ги поръчват и закупуват,
ако разполагат с компютър, браузър и достъп до Интернет. За компаниите,
използващи изцяло своя потенциал, е-търговия предоставя възможност за
преломни промени в дейността им, позволяващи на потребителите да открият
Третата категория обхваща отношенията между бизнеса и администрацията
(т.нар. business to ad ministration или B2A), като се обхващат всички транзакции и
отношения между стопанските субекти и държавните органи.
Четвъртата категория обхваща отношенията между потребителите и
администрацията (т.нар. consumer to administration). Тази категория започна да се
развива особено много след приемане на стратегията е –Еurope.
С оглед на втория критерий могат да бъдат обособени две категории
транзакции. Първата е т.нар. „директна” електронна търговия (direct E-commerce)
или „цифрова доставка”.
Тя представлява заявяване, закупуване и доставка он-лайн на дигитални
нематериални стоки като софтуер, музика, филми и др., както и на електронни
услуги.
Втората категория е т.нар. „индиректна” електронна търговия (indirect E-
commerce) или „нецифрова доставка”. Тя представлява електронно заявяване и
3
Бизнес в интернет: http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/courses/BonI/literature.html
7
продажба на материални стоки по Интернет, като самата доставка на стоките
се извършва чрез традиционните методи на доставка на стоки.
Създаването на „правилата на играта” в Интернет и развитието на нова
правна политика в дигиталната ера е предизвикателство пред правителствата на
отделните държави, международните организации, Европейския съюз, бизнеса и
гражданското общество. Основни международни инструменти в областта на
електронната търговия са първите юридически правила за Интернет: Споразумение
за електронна търговия (Е-Споразумение) на Комисията на Обединените нации за
Европа и Закона- модел за електронна търговия на Комисията на Обединените
нации за международно търговско право (UNCITRAL), имащ за цел да предложи
на националните законодатели система международно приемливи правила за
отстраняване на редица правни пречки и за създаване на по-сигурна правна среда
Сред международните организации, участващи активно в обсъждането на
правни въпроси, породени от електронната търговия, са Световната търговска
организация (WTO), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
(OECD), Конференцията на Обединените нации за търговия и развитие (UCTD),
Международната търговска камара (ICC), Световната организация за
интелектуална собственост (WIPO) и др.
Понастоящем отговорът на политиците от ЕС е създаването на подходяща
нормативна рамка за е-търговията с цел да й се даде възможност да се разрасне и
развие своя потенциал. Рамката включва някои от следните Директиви: Директива
1995/46/ЕС относно защитата на лицата с оглед обработката на личните данни и за
свободното движение на такива данни (Директива за защитата на данни) - регулира
използването на личните данни на лицата, ключов ресурс в сферата на
електронната търговия; Директива 1997/7/ЕС за защитата на потребителите с оглед
дистанционните договори (Директива за дистанционните продажби) - налага
минимални задължения на доставчиците, които оперират от дистанция; Директива
1999/93/ЕС относно нормативната рамка на общността за електронните подписи
4
Върбанов, Р., Е – бизнес. Св., 2003
8
(Директива за електронните подписи) - разглежда въпросите за автентичността и
свързаните с тях въпроси за доверието и сигурността; Директива 2000/31/ЕС
относно някои юридически аспекти на услугите, свързани с информационното
общество, в частност електронната търговия на Вътрешния пазар (Директива за
електронната търговия) е предназначена да улесни предоставянето на услуги,
свързани с електронната търговия; Директива 2000/46/ЕС относно започването,
осъществяването и надзора върху търговската дейност на институциите за
електронни пари (Директива за електронните пари) контролира схемите за
издаване на дигитални пари като платежен механизъм в компютърните мрежи;
Директива 2001/29/ЕС за хармонизирането на определени аспекти на авторското
право и сродните му права в информационното общество (Директива за авторското
право) актуализира съществуващите режими за защитата на притежателите на
права и др.
2. Нормативна база за осъществяване на електронната търговия в България и
ЕС
Основната правна уредба на електронната търговия в ЕС се съдържа в
Директива 2000/31/ЕС, известна като Директива за електронната търговия.
Директивата е базирана на следните принципи:
>
Улесняване на електронната търговия между държавите членки на ЕС и
между народите въобще;
>
Правна валидност на сделките, сключвани чрез средствата на новите
информационни технологии;
>
Популяризиране и насърчаване внедряването на нови информационни
технологии;
>
Насърчаване уеднаквяването на правото в областта на електронната
търговия;
5
Димитров, Г., и кол. Нормативна уредба на електронната търговия в България, Доклад
за Министерство на транспорта и съобщенията Поръчка по договор за МОП № ИРД
15/03.08.2004, С., 2005
6
9
>
Подкрепа на търговската практика;
>
Зачитане волята на страните при уреждане между тях на отношенията,
свързани с процедурата за сключване и валидността на договорите.
Директивата се основава на разбирането, че правните изисквания за
използване на традиционния хартиен документ представляват основна пречка за
развитието на модерните средства за общуване от дистанция. Затова се цели да
бъде осигурено свободно движение на услугите на информационното общество
както на вътрешния пазар (Европейския), така и на международния в широк мисъл.
Основните функции, които хартиеният документ е насочен да изпълни, са: да
осигури четимост на документа от всички, да осигури неговата непроменяемост
във времето, да създаде възможност от документа да бъдат направени копия, да
осигури проверка на автентичността на документа чрез проверка на подписа и да
даде сигурност, че документът ще бъде използваем пред органите на властта,
включително съдилищата. За отбелязване е, че по отношение на тези функции
електронните записи могат да предоставят същата сигурност като хартията а, в
повечето случай, дори по-висока, особено по отношение идентификацията на
източника (автора) и съдържанието на информацията, при условие, че са спазени
съответните технически и правни изисквания.
В България, с приемането на Закона за електронния документ и електронния
подпис (ЗЕДЕП) се възприеха основните принципи на електронната търговия само
частично.
Електронният документ юридически бе равнопоставен с писмения (чл.3,
ал.2) и отвори пътя към развитието на електронната търговия.
Постановление на Министерския съвет N 153 от 2004 г. определи органите,
които не могат да откажат приемането на електронни документи, подписани с
универсален електронен подпис, а при поискване са длъжни да издават
административните си актове във формата на електронен документ, подписан с
такъв подпис.
7
Закона за електронния документ и електронния подпис, сила от 06.10.2001 г.
Обн. ДВ. бр.34 от 6 Април 2001г., изм. ДВ. бр.112 от 29 Декември 2001г., изм. ДВ.
бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.34 от 25 Април 2006г., изм. ДВ. бр.38 от 11 Май
2007г.
8
С признаването на правната му значимост на практика се позволи и използването на
електронния документ като доказателствено средство в процеса. Въпреки че
10
През 2006 г, у нас бе приет Закон за електронната търговия, като се счита, че
този закон ще даде тласък за развитието на самата търговия.
Законът урежда обществени отношения, свързани с осъществяването на
електронната търговия, като при това дава дефиниция на феномена: според чл 1,
„Електронна търговия по смисъла на този закон е предоставянето на услуги на
информационното общество.”
Следва обаче да се има предвид, че законът визира самото търговията, но е и
данъчните и другите отношения, тъй като още в чл 1 е посочено, че:
„ Разпоредбите на този закон не се прилагат за уреждане на отношенията при
предоставяне на услуги на информационното общество, свързани с :
•
данъчното облагане;
•
защитата на личните данни, включително в областта на далекосъобщенията;
•
споразуменията, решенията и съгласуваните практики по смисъла на чл.9 от
Закона за защита на конкуренцията
•
нотариалната дейност;
•
процесуалното представителство;
•
хазартните игри.”
Мотивите за създаване на този закон бяха както следва: бързото развитие на
информационните и комуникационни технологии и широкото им навлизане във
всички обществени сфери доведе до създаване на възможност за размяна на блага и
Гражданският процесуален кодекс (ГПК) все още не го е предвидил изрично, е ясно, че
щом субектите могат да встъпват във валидни правоотношения, използвайки
електронни изявления така, както ако биха използвали писмени изявления, то следва да
им се осигури и възможност да предоставят електронните документи като
доказателство за тези правоотношения. Противното би означавало да се лишат от
защита субектите, доверили се на ЗЕДЕП и електронната форма и да се обезсмисли
текстът на чл.3, ал.2 от закона: „Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ”. Така, ако писменият документ се представя пред съда в заверен
от страната препис като при поискване тя е длъжна да представи оригинала (чл.101 от
ГПК), то електронния документ следва да се представя като разпечатан на хартиен
носител препис, заверен от страната, а при поискване тя трябва да представи
електронния документ.
9
Закон за електронната търговия, В сила от 24.12.2006 г., Обн. ДВ. бр.51, изм. доп. ДВ
бр. 105/2006 г.
11
предоставяне на различни услуги по електронен път (електронна търговия). За
осигуряване сигурността на оборота и интересите на различните субекти при
осъществяване на електронна търговия е необходимо създаването на съответна
нормативна уредба, която да уреди по адекватен начин отношенията в
съвременното информационно общество. Законът за електронната търговия
създава необходимата рамка за регулиране на обществените отношения, свързани с
размяната на блага и предоставянето на услуги по електронен път чрез
използването на съвременните технологии. Законът отчита основните принципни
положения, действащи на европейско равнище в областта на електронната
търговия и установени в Директива 2000/31/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 8 юни 2000 относно някои правни аспекти на услугите на
информационното общество, в частност електронната търговия, във вътрешния
пазар (Директива за електронната търговия). Разпоредбите на посочената
директива са транспонирани в текстовете на законопроекта, като някои
диспозитивни правила са адаптирани съобразно основните принципи на правото у
нас.
Законът следва логиката на Директивата не само в смислово, но и в
структурно отношение. В Глава І са изведени общите положения на закона -
предмета, основните понятия, с които законът си служи, като: електронна търговия,
услуги на информационното общество, доставчик и получател на услуги на
информационното общество. В Глава ІІ са уредени задълженията на доставчиците
за предоставяне на информация във връзка с предоставянето на услуги на
информационното общество. Въведено и уточенено, съобразно Директивата е и
понятието «непоискани търговски съобщения». Предвидено е създаването на
специален регистър на лицата, които не желаят да получават такива съобщения.
Изрично са регламентирани правилата за изпращане на непоискани търговски
съобщения от лица, упражняващи регулирани професии.
Задълженията на доставчиците във връзка със сключването на договори чрез
електронни средства са регламентирани в Глава ІІІ от законопроекта. Уредени са
задълженията за предоставяне на информация и за осигуряване достъп до общите
условия и съдържанието на договорите. Въведено е особено правило за определяне
12
на момента, в който изявленията за сключване на договора по електронен път и
потвърждението за неговото получаване се смятат за получени.
Неизпълнението на предвидените по Глава I и Глава III задължения на
доставчиците на информационни услуги е скрепено с възможността за налагане на
съответни административно – наказателни санкции по реда на Закона за
административните нарушения и наказания.
В Глава IV са създадени особени правила за дължима грижа с оглед
ограничаване отговорността на доставчиците на услуги при предоставянето на
услуги за достъп и пренос на информация през далекосъобщителни мрежи, за
автоматизирано търсене на информация, при междинно запаметяване, за
съхранение на чужда информация или за електронни препратки към нея.
В самостоятелна Глава V е уредена приложимостта на правилата при
предоставяне на услуги от чуждестранни доставчици. Определят се, както
приложимото право по отношение на чуждестранни доставчици на електронни
услуги, които предоставят услуги на територията на България, така и правото,
приложимо за българските доставчици, предоставящи услуги на информационното
общество извън територията на Република България.
Допълнителната и заключителните разпоредби уточняват съответно
съдържанието на използвани от закона, но недефинирани в рамките на общия текст
понятия, както и необходимите изменения в Гражданския процесуален кодекс,
съгласно уредения по Глава VII способ за разрешаване на спорове, възникнали при
предоставяне или във връзка с предоставянето на услуги на информационното
общество.
3. Развитие на електронната търговия в България
Съществуват множество изследвания по отношение на развитието на
електронната търговия у нас. Редица социологически изследвания представят
както наличието на компютри и мрежи в бизнеса, така и закупуването на подобна
13
техника от домакинствата, както и използваемостта на уеб - технологии. На
официално ниво обаче, статистиката / НСИ/ разполага с данни едва от 2004- 2005 г,
което разбира се, се счита за слаба черта, от гледна точка на бързото развитие на
тези технологии.
Ето защо, за проследяване на развитието на електронната търговия у нас, ще
се ползват данни от Доклада Е-България.
Е-България 2006 е четвъртият годишен доклад, предлагащ цялостен анализ
на развитието в областта на информационното общество в страната. Целите на
анализа са насочени към подпомагане на процесите на изработване и изпълнение
на обществени политики чрез предоставяне на редовно, сравнително и проблемно
изследване на основни водещи показатели на информационното общество.
Докладът анализира технологичната осигуреност и социално-
икономическата готовност на домакинствата, предприятията и обществените
институции да използват новите информационни и комуникационни технологии и
да трансформират чрез тях жизненото си пространство, стила и ефективността на
работата, създаването на добавена стойност и предоставянето на обществени
услуги. Той съдържа оценки за действията и инициативите на държавата, бизнеса и
гражданското общество, както и редица идеи и препоръки за развитие на
информационното общество.
Според данните от този доклад, Индексът е-България през 2006 г. забавя
своя растеж в сравнение с 2004 и 2005 г., но остава на задоволително високо ниво
от 13 %.
Най-голям принос за нарастването на съставния индекс през 2006 г. има е-
бизнес индекса (26 %), а през 2005 г. индекса е-образование (25 %). Най-слабо
развитие през изминалата година има в областта на е-управлението и
предоставянето на е-услуги от страна на правителството. Сред ключовите фактори
за растеж през 2006 г. продължават да бъдат подобрената икономическа
достъпност до крайни устройства за е-достъп и разнообразяването на електронното
съдържание и услуги. Ръстът в индикаторите на е-България показва трайни
10
Държавна агенция за информационни технологии и съобщения:
http://www.daits.government.bg/projects.php?scID=3&pID=272
14
тенденции за хомогенизиране (измерено с отношението най-висока стойност към
най-ниска), както между петте под-области, така и вътре в тях. Това отношение
расте само за е-достъпа, но остава с най-ниските стойности за периода от 2001 до
2005 г., като за 2006 г. единствено е-обществото е с малко по-ниска стойност.
Ръстът в свързаността и икономическата достъпност изпреварва много реалното
навлизане на технологиите в обществото. Това се дължи на неикономическите
бариери пред използването на компютри и интернет като образование, възраст и
социално неравностойното положение на големи групи хора.
Фигура 1. Индексът е-България в развитие
Източник: Държавна агенция за информационни технологии и съобщения:
http://www.daits.government.bg/projects.php?scID=3&pID=272
През 2006 г. индексът е-достъп има най-високи стойности сред останалите
съставни индекси на е-България. Развитието на е-достъпа през последната година
се дължи предимно на подобрената свързаност (вътрешна и международна),
повишена надеждност на връзките (включително заради вкарването на кабелите на
по-големите LAN-доставчици под земята) и подобрена икономическа достъпност
до новите технологии. Лидери в предоставяне на интернет достъп в домакинствата
са кабелните телевизии (около 40 % от потребителите) и LAN-доставчиците (около
30 %). Това, което липсва в момента е не по-бърз интернет, а ново съдържание и
услуги с добавена стойност към вече съществуващото съдържание. България
изостава от Европа по отношение на предоставяните цифрови услуги, обвързани с
15
Отчитане на амбалажа и на операциите с амбалаж
1.Предназначение на амбалажа. Видове амбалаж. 2.Счетоводно отчитане на амбалажа и на операциите с амбалаж.Отчитане на амбалажа и на операциите с амбалаж
| Предмет: | Счетоводство, Икономика |
| Тип: | Теми |
| Брой страници: | 4 |
| Брой думи: | 713 |
| Брой символи: | 6670 |