Как се развива европейската интеграция – 90-те години на 20 век.

През 90-те години на 20 век Европа е разтърсена от толкова динамични събития и 
процеси – разпадат се СССР, Юголсавия, рухва комунистическата система, Германия 
се обединява, Източна Европа е в криза, настъпва нов етап в европейската интеграция.

Европейският съюз се създава чрез договора от Маастрихт, подписан на 

07.02.1992г. и влиза в сила на 01.11.1993г. 

Структурата на Договора за Европейски съюз (ДЕС) е следната:

Първи раздел включва: Общи разпоредби отностно задачите на съюза, единния 
институционен механизъм. За първи път се включват текстове относно съблюдаването 
на основните права и свободи на човека. Договора за ЕС въвежда така нареченото 
ЕВРОПЕЙСКО ГРАЖДАНСТВО. Това е своеобразен „кодекс” за специфичните права, 
от които се ползват гражданите на обединените държави, без обаче европейското 
гражданство да заменя националното. Разделите втори, трети и четвърти съдържат 
конкретни промени в Парижкия и двата Римски договора. Раздел пети е посветен на 
общатата политика в областа на външните отношения и сигурността. Раздел шести 
съдържа разпоредби отностно сътрудничеството в областа на правосъдието и 
вътрешните работи. 

През 1995г. (01.01.) към Европейския съюз се присъединяват Австрия, Швеция, 

Финладия и държавите – членки стават 15.

Разширяването на съюза продължава – декември 1997г. в Люксембург се взима 

решение Европейският съюз да се разшири Изток.

Още през 1993г. Европейският съюз в Копенхаген определя критериите за 

пълноправно членство в ЕС.

-

съществуването на стабилни институции, гарантиращи демокрацията, 
върховенството на закона, правата на човека и защитата на малцинствата

-

съществуването на функционираща пазарна икономика и способноста на 
страната – кандидат да пострещне натиска на конкуренцията и пазарните 
сили, действащи Съюза

-

годноста на страната – кандидат да поеме задълженията, произтичащи от 
пълноправното членство, включително придържане към целите на 
политически, икономически и валутен съюз.

Институциите на ЕС:
1.Европейски съвет – той е политически център на ЕС. Определя основните 
посоки на развитие на интеграционните процеси. Той заседава най-малко два 
пъти годишно, обикновенно в държата, която прецедателства ЕС или Брюксел.
2. Съвет на ЕС (съвет на министрите) – Съветът на министрите е преименуван в 
съвет на ЕС (СЕС) с решение от 08.11.1993г. СЕС е институцията, която 
осигурява представителството и защитата на интересите на държавите – членки. 
Тя има генерален секретарят, в които работят около 2000 служители. Седалище 
– Брюксел.
3. Европейската комисия (ЕК) е една от най-важните институции на ЕС. Състои 
се от 20 члена – седалище – Брюксел. Ръководи се от прецедател и един или 
двама зам. прецедатели.
4. Европейски парламент (ЕП) – ЕП е единствената институция, чиито членове 
са избрани от гражданите чрез всеобщо пряко гласуване. Депутатите се избират 
за срок от 5 години. Работата му се подготвя и подпомага от 20 комисии.