Великобритания   е   известна   като   Обединено   кралство,   но   между 

Великобритания   и   Обединеното   кралство   има   съществена   разлика.   В 

Обединеното

кралство

  се   включват   самата  

Великобритания

и 

Северна   Ирландия

,   а   в   държавата  

Великобритания

  са   включени 

Англия,   Шотландия  

и

  Уелс

.  

Обединено   кралство   може   да   се   срещне  

като   тип   държавно   устройство

,   определено   като   конституционна 

монархия,  

но   по-често   и   по-правилно   то   се   определя   като  

парламентарна монархия

. 

КОНСТИТУЦИОННАТА   МОНАРХИЯ

  е   тип   държавно   управление 

при   което

владетеля   може   да   притежава   цялата  

изпълнителна   власт   и   част   от   законодателната

,  

но 

конституционната монархия  

може

  да съществува в ситуация при  

която  

коронованата особа има само формални правомощия  

без реална власт

 – символични, представителни функции и това е  

парламентарна монархия

. Всички европейски монархии са от този тип. 

Докато другия тип конституционна монархия, най-често се определя като 
дуалистична, пример е Йордания - има Парламент, който се свиква по 
желание на монарха. Счита се, че властта му е ограничена от основния 
закон. 

ПАРЛАМЕНТАРНАТА   МОНАРХИЯ

  в   нейния   британски   вариант   е 

най-

интересен   по   отношение   мястото   и   ролята   на   формалния  

държавен   глава

  –   крал   или   кралица.  

Всички   основни   управленски  

институции   в   държавата   са   на   “Нейно   Величество   Кралицата”

  – 

“Нейно   Величество   Кралицата   в   парламента”,   “Нейно   Величество 
Кралицата   в   съвета   на   министрите”,   “Нейно   Величество   Кралицата   и 
нейните съдилища”, логично идва въпроса – 

Независима ли е съдебната  

власт

? – Отговорът е – Да. 

Наименованията

са

 една много важна страна 

на   английския   консерватизъм,   това   е  

остатък   от   традициите   на  

абсолютната  монархия  в  Англия

,  съществувала  до  средата на 17 век. 

Английската буржоазна революция – демократична /1640г.-1660г./. Това 
е движението от традиционната държава към конституционната държава. 

В наши дни, функциите на монарха са сведени до церемониални и 

чисто   формални   прояви.  

Преобладаващата   част   от   формалните  

прерогативи   на   монарха   се   изпълняват   от

министър-

председателя

. Участието на монарха е в много редки случаи и става по 

предложение на Правителството – Премиера.  

Водещата роля на 

британския парламентаризъм

 е свързана 

с   правото   му   да  

ограничава   правомощията   на   монарха

  – 

кралските прерогативи. Остава правото на 

монарха да е информиран по  

всички   важни   за   държавата   дела

.     Да   се   произнася,  

да   представя 

мнения   за   определени   проблеми   на   държавата   и   обществото

. 

Формално британската кралица се произнася

 по въпроса за избора на 

премиера (министър-председателя) формално дава съгласие. Формално 
се   произнася   и   по   искането   на   премиера   да   се   проведат   извънредни 
избори   в   случаите   когато   мнозинството   е   загубило   тази   позиция   в 

британския   парламент.

Формално   монарха   се   счита   за 

главнокомандващ   на   въоръжените   сили

  –   “въоръжените   сили   на 

короната”. 

ЗАКОНОДАТЕЛНА ВЛАСТ – ПАРЛАМЕНТА във 

Великобритания:

Парламентарната   монархия   като   тип   държавно   управление, 

означава 

водеща роля на парламента

, като държавна управленска 

структура

. Много от идеите  

българската парламентарна система е  

взаимствала   от   британската

.   Това   е  

доминацията   на 

законодателната   власт

  над   останалите   две   власти   –  

изпълнителна   и   съдебна

.   Британският   парламент   на   практика 

контролира останалите власти и особено изпълнителната власт. 

Британският   парламент   е   двукамарен

  –  

Камара   на 

Представителите

  (камара   на   общностите   –   общините)   и  

Камара   на 

Лордовете

.   По-силни,   по-известни   са   правомощията   на   камарата   на 

представителите.

КАМАРА   НА   ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ

:  

основната   й   функция   е 

обсъждане и приемане на законите

. Тук  

ударението се поставя върху  

данъчното законодателство, особено изготвянето и приемането на  
бюджета   на   държавата

.   Контрол   над   администрацията 

(

безпрекословно   спазване   на   законодателните   разпоредби   на  

нормативната уредба плюс контрол върху най-важните функции на  
изпълнителната   власт

).  

Министрите   носят   персонална 

отговорност   и   тя   е   пред   Камарата   на   Представителите

. 

Нещо   като   “железен   контрол”   върху   цялата   администрация,   особено 
държавната от страна на парламента и конкретно от 

парламентарните 

комисии

.  

Камарата   на   Представителите   се   ръководи   от  

говорител (спийкър)

  – той е човек който се ползва с изключителен 

авторитет.   Той  

ръководи   заседанията,   санкционира,   отстранява  

провинилите се депутати

. 

КАМАРА НА ЛОРДОВЕТЕ

: 

наречени “пер”

 се 

състои от около 1200  

човека

,   които   могат   да   бъдат   пожизнени   “пер”-ове   и   са   удостоени   от 

кралицата с титлата за особени заслуги – “

СЪР

”, носят титлата докато са 

живи, но не я предават по наследство – 

те са около 400

. В тази камара 

влизат 

висши магистрати – 18, който са представители на Върховния  

съд на Великобритания

 – те така и действат – 

разглеждат жалби срещу 

решения на другите съдилища

. 

Останалите до 1200 човека са лордове  

придобили   този   статус   по   наследство

,   като   го   предават   така. 

ПРАВОМОЩИЯТА

  на   Камарата   на   Лордовете   до   1911г.   са   били   много 

сериозни,   като   едно   от   тях   е   било   правото   на  

абсолютно   вето

по 

отношение на законите приети от Камарата на Представителите

. 

Тази 

практика е прекъсната

 и сега практиката се състои във “

връщане 

на   закона   за   ново   обсъждане

”,   което   отлага,   забавя   неговото 

приемане (1 връщане, 2 гласувания в Камарата на Представителите). 

Много важна е ролята на  

ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ КОМИСИИ

  – те са 

временни и постоянни. 

ПОСТОЯННИ КОМИСИИ

:  

участват

  много сериозно  

в обсъждането на 

законопроектите   на   второ   четене

,  

когато   законопроекта   се 

разглежда текст по текст в съдържателно отношение

, което означава 

усъвършенстване на законопроекта, предаване на юридическа тежест, на 
правно значение. 

ВРЕМЕННИ КОМИСИИ

: Към Камарата на Представителите се избират и 

т.нар.“министерски   комисии”,   които  

извършват   проучвания   и 

осъществяват   контрол   върху   определени   дейности   на  
изпълнителните   органи

.   Тяхната   работа   няма   пряко   отношение   към 

законотворчеството. Министерските комисии са временни. 

ИЗПЪЛНИТЕЛНА ВЛАСТ – ПРАВИТЕЛСТВОТО във 

Великобритания :

В   качеството   си   на   държавен   глава  

монарха   формално   стои 

начело   на   правителството

.   Функционирането,   правомощията   на 

Правителството убедително сочат за 

осъществяване на контрол не  

от монарха, а реално от парламента

. 

Много силна е позицията 

на   британския   министър-председател

.   В   политическия   речник   на 

Великобритания   се   използва   понятието   “Кабинет”,   като   синоним   на 
Правителство.  

Британския  кабинет е  колегиален,  колективен  

управленски  орган

.  

Броя на министрите е около 20

  – може да се 

състои   и   от   повече   министри,   но  

най-много   22

са   със   статут   на  

“министри   на   кабинета”,   а   останалите   са   т.   нар.   “министри   без  
портфейл”

  (не   ръководят   министерства).  

Министрите   се   избират   и 

назначават   от   премиера

  –   той   формира   екипа.  

Те   са   членове   на 

парламента

, т.е. преди да станат министри, те са избирани за депутати. 

Особеност   на   британския   парламентарен   модел   е   че 
министрите   остават   членове   на   парламента   и   в  
качеството си на министри. 

ОСНОВНИ   ФУНКЦИИ

  на   Кабинета:  

формира   и   определя 

държавната политика, упражнява най-висок контрол върху органите  
на изпълнителната власт, върху цялата администрация. 

Във   Великобритания   няма   писана   Конституция

  –  

тя 

фактически представлява сбор, синтез от различни най-важни закони  
за обществото и държавата приемани през годините. 

Конституционно   изискване   е   конфиденциалност   (тайна)   в  

рамките   на   заседанията   на   Кабинета

,   което   влиза   в   известно 

противоречие с изискването за публичност.

Решенията

 на колективния орган 

се взимат с мнозинство

, което 

означава,   съобразяване   -  

налагане   на   принципа   “подчинение   на  

малцинството   на   мнозинството

”   –   ЗА   и   ПРОТИВ   в   рамките   на 

дебатите.  

След   гласуването,   Решението   става   задължително   за  

всички

. Министър или представител на Кабинета  

несъгласен с взетото 

решение е длъжен да подаде оставка

, т.е. не може да се води война в 

кабинета. 

ПРЕРОГАТИВИ

(правомощия)

на

МИНИСТЪР

 -  

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

:  

назначава   се   от   кралицата

.  

Тя   възлага   на 

лидера на победилата партия в парламентарните избори да състави  
правителството

.  

Както  останалите  министри, така и премиера е  

задължително член на парламента

. 

Представител е в Камарата  

на Общините

, а не в Камарата на Лордовете.  

Премиера координира 

дейността   на   Министерския   съвет,   разпределя   функциите   между  
министрите   и   другите   управленски   звена.   Той   отговаря   и   за  
службите за сигурност.

 Много важно е, че министър-председателя 

има 

правомощия да упражнява част от правомощията на краля

, 

което   на   практика   означа   изземване   на   правомощията   от   кралската 
институция.  

Премиера   е   и   министър   на   държавната   служба 

(администрация),   което   означава   власт,   контрол   върху   публичната 
администрация, представителите й. Той 

определя кадровата политика,  

държавните служби, организация в тях, включително и персонала в  
правителствената   администрация

.   Особеност   на   организацията   на 

държавния живот във Великобритания е наличието на 

спомагателни 

органи към правителството

  – двата най-важни след Кабинета са 

Съкровището, Хазната и Администрацията на Кабинета за  
държавна служба и наука

. 

Хазната

 е най-важния и свръх уважаван 

орган за управление на финансовите ресурси на държавата. Той  

е най-

активния участник при формиране на икономическия курс, данъчната  
политика и годишния бюджет на държавата.

Структурата наречена 

“Държавна   служба   и   наука”   отговаря   за  прилагане   на   Хартата   на  
гражданите,   наричана   още   Инициатива   за   следващите   стъпки

. 

Усилията   тук   са   насочени   към   по-добро   функционира   на   държавната 
служба, т.е. публична администрация на държавната служба и наука са 
свързани със задълженията за формиране на стандарти по отношение на 
администрацията, подбор и квалификация на държавните служители. 

МЕСТНИТЕ ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ във Великобритания:

Великобритания   се   счита   за   унитарна   държава

,   което 

означава   единна,   цялостна   като   организация.   Съществуват   и   т.нар. 

държави   от   федерален   тип

  –   САЩ,   Руската   федерация.   При   тези 

държави 

централната власт съществува успоредно с мести органи на  

власт, които в много случаи дублират структурите на централната  
власт.

 Тук е налице противоречие, разминаване между дефиницията за 

унитарна   държава   и   реалното   състояние   свързано   с   държавното 
устройство   на   Великобритания.   Например  

в   Шотландия   има   избрано 

Народно   събрание,   има   шотландско   законодателство,   собствена  
съдебна система, собствени административно органи и нормативна  
база върху която работят. Същото се отнася до Северна Ирландия –  
има   парламент,   политически   партии   и   правителство.

В 

държавата Великобритания не съществува единна система  
за местно самоуправление.

Местото управление се разглежда като звено, съставна част на  

цялостната административна система, липсва единна структура на  

органите   на   местно   управление.   Липсват   и   общи   наименования   на  
управленските   структури   по   имена

.   Може   да   се   твърди,   че   това   е 

резултат от начина по които е наложена централната власт върху тези 
територии. Проблема е свързан със следната особеност – преди налагане 
на   централната   власт   по   места   се   формират   местни   структури   и   в 
последствие държавата отвоюва от тях терен за установяване властта на 
централните   държавни   структури   (англо-саксонски   тип).  

Най-често 

местните структури се идентифицират като област или град.

По 

правило органите на местната власт функционират в рамките на  
предоставените   правомощия   от   парламента,   чрез   гласуваните  
закони   отнасящи   се   до   местното   управление.  

Практика   е 

големите   градове   да   имат   статут   на   самостоятелна  
местна единица – Лондон

. 

Важна промяна е извършена  

през 2000г. със Закона за местното  

управление

,   който  

задължава   местните   власти   в   Англия   и   Уелс  

да 

въведат

нови

структури

  и  

нови

органи

за   взимане   на 

решения

, включително и идеята 

кметовете да се избират пряко 

от   населението

  (мажоритарен   вот,   непознат   за   практиката   на 

Великобритания,   гласуване   за   личност).  

Особеност   на   британската  

управленска административна система е статута на 

кметовете

 – 

те задължително не са част от местното управление

 и това 

е различното между континенталната европейска практика и практиката 
на САЩ. 

Липсва практика във Великобритания за избор на кмет

, което 

означава, че кметовете се избират от местните съвети и по този начин 
избора е непряк.      

Франция е важна европейска държава със силни позиции в рамките  

на европейската интеграция

. Държавността на тази страна е в основата 

на   лансиране   на   идеите   за   европейско   единение.   Държавността 

преминава през различни исторически етапи в кратки срокове

. Това е 

отразено в 

типовете

републики

 през които минава от първата до  

петата република

.

Всяка   една   има   своя   Конституция,   своя   специфика,   особености   на 

държавна   и   административна   уредба.  

Петата   република   идва   с 

Конституцията от 1958г, свързана с името на Шарл Дьо Гол 

лидер   на   френската   съпротива   през   Втората   световна   война.   Пробва 

механизма чрез вот на доверие

 като държавник.

Конституцията 

от   тази   година

  реализира   един   модел   на 

държавно   управление

,

който   в   политическата   и   правна   наука   е 

известен   като   полупрезидентска   република

.  Счита  се  че  тази 

форма   на   държавно   управление   е   по-рядко   срещан   модел,   при   това 
съществува   във   варианти   и   вариантността   се   определя   от   обема   на 
правомощия   с   които   разполага   държавния   глава   т.е.   президента. 

Франция се счита за 

полупрезидентска

република

.

Какъв е 

мотива на френското законодателство за тази  

форма

?   Това  

е   гарантиран   контрол   над   изпълнителната 

власт

. При нея 

контрола е от две страни

 – от 

президента

 и от 

парламента

.   Такъв   контрол   е   особено   потребен   за   обществото   при 

преход от държавен социализъм към демокрация. (У нас изпълнителната 
власт   е   просто   продължение   на   законодателната   власт,   защото 
министрите са просто действащи депутати).

Във

Франция

се

осъществяват

няколко  

конституционни реформи

. Те са по посока на  

разширяване на 

позициите   на   Парламента   по   отношение   на  
изпълнителната власт

. Тоест търси се гарантиран парламентарен 

контрол   над   Правителството.   Едновременно   с   това  

протича   и 

обратния   процес

,   защото   реформите   от   1962г   води   до  

засилване 

позициите   на   президентската   институция

.   Основен   момент